Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 185

Докато мама и Сейди разговаряха, очите на сестра ми се разшириха. Лицето й стана сериозно. После тя се усмихна свенливо и се изчерви, което изобщо не беше в неин стил.

— Добре се справи в Залата на епохите, Картър — каза татко. — От теб ще излезе чудесен водач. Мъдър.

Не знаех откъде е разбрал за речта ми, но на гърлото ми заседна буца. Татко не раздава току-така комплименти. Сега, когато отново бях с него, си спомних колко по-лесен е бил животът, докато сме пътували заедно. Той винаги знаеше как да постъпи. Аз винаги можех да разчитам на присъствието му, с което да ме успокои. До навечерието на онази Коледа в Лондон, когато татко изчезна, не си бях давал сметка колко съм разчитал на него.

— Знам, тежко е, но ти ще поведеш семейство Кейн към бъдещето — каза баща ми. — Наистина излезе от сянката ми.

— Не докрай — възразих аз. — И не го искам. В сравнение с други бащи, хвърляш доста дебела сянка.

Той се засмя.

— Ще бъда тук, ако имаш нужда от мен. Никога не се съмнявай в това. Но както каза и Ра, сега, след като Апоп беше унищожен, на боговете ще им бъде по-трудно да се свързват със света на простосмъртните. Както се оттегля Хаосът, така трябва да се оттегли и Маат. Въпреки това не смятам, че често ще опираш до помощ. Справяш се и със собствени сили. Сега не аз, а ти хвърляш дълга сянка. Домът на живота ще те помни през идните епохи.

Той ме прегърна още веднъж и беше лесно да забравя, че е бог на мъртвите. Просто беше моят баща: сърдечен, жив и силен.

Сейди се върна, изглеждаше малко стъписана.

— Какво? — попитах я аз.

Тя се засмя ей така, без видима причина, после пак стана сериозна.

— Нищо.

До нея застана мама.

— Вие двамата вървете. Бруклинската къща ви чака.

До престола изникна друга врата от мрак. Ние със Сейди минахме през нея. Както никога, не се притеснявах какво ни чака от другата страна. Знаех, че се прибираме вкъщи.

Животът се върна изненадващо бързо към нормалния си ритъм.

Ще предоставя на Сейди да ви разкаже за събитията в Бруклинската къща и собствената й драма. А аз ще избързам напред, към интересната част.

/_Ох! Нали уж се разбрахме: без щипане!_/

Половин месец след битката с Апоп ние със Зия отидохме в кафенето на „Мол ъф Америка“ в Блумингтън, щата Минесота.

Защо там ли? Бях чувал, че той е най-големият в Съединените щати, и реших да започнем на едро. Лесно стигнахме през Дуат. Грифонът Пъзльо с удоволствие кацна на покрива и се зае да хапва замразени пуйки, а ние със Зия тръгнахме да разглеждаме мола.

/_Точно така, Сейди. На първата ни истинска среща качих Зия на лодка, теглена от превъртял грифон. Какво толкова? Да си рече човек, че твоите срещи не са странни!_/

Та когато влязохме в кафенето, Зия направо зяпна от учудване.

— Богове на Египет…