Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 184

Татко ни повика да отидем при него. Не изглеждаше ядосан, което беше добър знак. Промушихме се през навалицата щастливи демони и богове на съда. Амит изджафка на Сейди и замърка, когато тя я почеса по врата.

— Деца — каза татко и протегна ръце.

Стана ми странно, че ни нарича така. Вече не се чувствах дете. От децата не се иска да се сражават със змейове на Хаоса. Те не предвождат войски, за да предотвратят края на света.

Ние със Сейди прегърнахме татко. Не можех, разбира се, да притисна до себе си мама, понеже тя беше призрак, но бях щастлив да видя, че е в безопасност. Ако не броим сияйната аура около нея, си изглеждаше както приживе: в дънки, тениска с ankh отпред и руса коса, прибрана под кърпа. Ако не гледах право в нея, преспокойно можех да я сбъркам със Сейди.

— Спасила си се, мамо — казах. — Как?…

— Благодарение на вас двамата. — Очите й проблеснаха. — Държах се, доколкото можех, но сянката беше твърде силна. Бях погълната заедно с много други духове. Ако не бяхте унищожили sheut и не ни бяхте пуснали на свобода, щях да бъда… хм, всъщност вече е все едно. Направихте невъзможното. Много се гордеем.

— Да — съгласи се татко и ме стисна за рамото. — Вие постигнахте всичко, за което се бяхме трудили и на което се бяхме надявали. Надминахте най-смелите ни очаквания.

Аз се поколебах. Дали беше възможно той да не знае за Сетне?

— Татко — подхванах, — хм… не успяхме във всичко. Изгубихме затворника. И досега не проумявам как е избягал. Беше вързан и…

Татко вдигна ръка, за да ме спре.

— Чух. Може да не узнаем никога как е избягал Сетне, но вие не се обвинявайте.

— Защо да не се обвиняваме? — намеси се и Сейди.

— Сетне се изплъзва от цяла вечност — обясни татко. — Надхитрявал е богове, магьосници, простосмъртни и демони. Когато ти позволих да го вземеш със себе си, подозирах, че все ще намери начин да ти избяга. Просто се надявах да го удържиш достатъчно дълго, за да ти помогне. И ти успя.

— Той ни отведе при сянката — признах аз. — Но освен това открадна „Книгата на Тот“.

Сейди прехапа устна.

— Опасно нещо е тази книга. Сетне наистина не може да направи сам всички магии, защото е призрак, ала въпреки това може да напакости по най-различни начини.

— Пак ще го намерим — обеща татко. — Но засега нека отпразнуваме победата ви.

Мама се пресегна и прокара призрачна ръка през косата на Сейди.

— Може ли да ми отделиш един миг, скъпа? Искам да обсъдя нещо с теб.

Не знаех за какво става дума, но Сейди тръгна след мама към джазовия оркестър. Чак сега забелязах, че двама от музикантите призраци ми се струват много познати и някак неуместни тук. Зад хавайската китара седеше едър червенокос мъж в дрехи, каквито са носели в Дивия запад, и усмихнат, си тактуваше с ботуши и се редуваше с Майлс Дейвис да свири сола. До него имаше красива руса жена, която свиреше на цигулка и от време на време се навеждаше да целуне по челото червенокосия мъж. Дж. Д. Грисъм и жена му Ан от Далаския музей най-после бяха намерили увеселение, което никога нямаше да се налага да свършва. За пръв път чувах хавайска китара и цигулка с джазов оркестър, но при тях някак си се получаваше. Еймъс сигурно беше прав: и музиката, и магията имаха нужда от малко хаос в реда.