Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 82

— Той знаеше ли кой влиза в бандата?

— Разбира се. И двамата знаехме това.

— И кой влиза в нея? — попита Мейсън.

— Сюзън Гренджър.

— Продължавайте — каза Мейсън. — Разкажете ми всичко.

— Дъг започна играта с Елеонор по обичайния план, поне на мен така ми се струваше. Той я покани на пътешествие през уикенда, когато и семейството й не беше вкъщи и…

— И вие обискирахте къщата?

— Да. Трябваше да се възползвам от този случай. Вмъкнах се в къщата и я огледах. Както ви казах, не намерих нищо. След това се върнах в Солт Лейк Сити. През цялата следваща седмица нямах никакви вести от Дъг. След това той ми позвъни и каза, че е попаднал на нещо голямо. Не смятам, че той се беше влюбил в Елеонор. Занимаваха го по-сериозни неща, крайната цел беше голямата парична печалба. На мен щеше да ми изплати процент.

— Продължавайте — подкани я Мейсън.

— Тогава Дъг ми каза, че му е необходимо легално прикритие и иска да използва Елеонор в ролята на ревнива истеричка. Необходимо му беше да я настани в квартира, съседна на тази на Сюзън Гренджър.

— Така, и по-нататък?

— После Дъг използва своя обичаен подход и към Сюзън Гренджър и й предложи да отидат заедно в Лас Вегас през уикенда. В апартамента на Сюзън прегледах абсолютно всичко. В един момент дори реших, че е скрила скъпоценностите в тубичките с бои.

— И какво намерихте?

— Нищо.

Мейсън се замисли за момент и каза:

— Днес в съда Етел Билан каза, че е видяла у Елеонор цяла купчина скъпоценности…

— Послушайте ме, мистър Мейсън — каза тя — искам да ви разкажа нещо. За това никой не знае. На шестнадесети сутринта ми позвъни Дъг. Той беше силно възбуден. „Миналата вечер едва не ме хванаха, но аз успях да се измъкна“ — ми каза той. „Нещата не стоят точно така както аз мислех. Те са измислили всичко толкова хитро, че дори аз се заблудих. Никога не би се сетила за техния тайник. Но аз се докопах до камъните и ако успея да се измъкна оттук жив, ще се наложи да изчезна задълго. Това е професионална банда от контрабандисти и ти ще получиш добри пари“.

— По всяка вероятност той е бил тук?

— Да.

— А после някой е тършувал в апартамента на Дъг — каза Мейсън.

— Това и мен ме интересува, дори ме плаши.

— Значи не сте била вие?

— За Бога, разбира се, че не. Ако камъните са били у Дъг, първата му работа щеше да бъде да ги донесе при мен. Чаках го цял ден и цяла нощ. Когато разбрах, че са тършували в апартамента му, веднага заминах за Солт Лейк Сити, събрах си багажа и чаках да ми позвъни. Тогава ми позвънихте вие. В началото реших, че сте член на бандата, с която е свързана Сюзън Гренджър, и затова ви отговарях така. После затворих телефона, сложих куфарите в колата и изчезнах.

— Не ви ли се стори опасно да дойдете тук?

— Само в началото. Но после съобразих, че никой не знае за тази квартира. Наемът беше внесен за три месеца и аз реших да остана. Освен това тук имах по-големи шансове да разбера какво е направил Дъг с камъните. Така или иначе…