Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 83

— Знаете ли кой е убил Дъг?

— Убила го е Елеонор. Смятам, че когато той се е добрал до камъните, тя е разбрала, че… Впрочем, не знам. Известно ми е само едно — преди смъртта му камъните бяха у него.

— Значи той е застанал на пътя на професионална банда?

— И при това работеща със замах.

— Елеонор не принадлежеше ли към тази банда?

— Разбира се, че не. Елеонор му помагаше. Тя следеше Сюзън Гренджър.

— Значи вие знаехте, че Дъг я е помолил да влезе в ролята на ревнива съпруга, за да отиде да живее в квартирата на Етел Билан? Знаехте и това, че той я е посъветвал, да го заплаши, че ще го убие, ако й го отнемат?

— А това ще помогне ли на момичето?

— Това може да доведе до нейното оправдаване.

— Излиза, че ако отрека, ще я осъдят на смърт?

— Да.

Тя замълча и дълбоко въздъхна.

— Не знам дали е виновна или не. Не мога нищо да кажа.

— Около вашите показания може да се поведе ожесточена битка — каза Мейсън. — Прокурорът ще заяви, че това са слухове и че това е твърде далеч от въпросното убийство. Но така или иначе, ако вие кажете истината, то аз ще вляза в сражение.

— Ще се наложи ли да се явя като свидетелка?

— Да.

Тя поклати отрицателно глава.

— Аз имам дете. Имам дъщеря. Страхувам се от нападките на вестникарите. Не мога да разкажа на съда за своето минало.

— Но вие не можете да допуснете да изпратят Елеонор в газовата камера за престъпление, което не е извършила — възрази Мейсън.

Тя отново поклати глава.

— Няма да ви помогна, мистър Мейсън.

— И все пак ще ми помогнете — каза той. — В дадения случай нямате изход. Затова ви връчих и призовката.

Като изслуша Мейсън, тя произнесе разгорещено:

— Разбира се, вие се безпокоите за вашата богата клиентка. Но помислете и за мен. Аз нямам нищо друго, освен това, което виждате в тези два куфара.

Лицето на Мейсън остана каменно.

— Извинете — каза той, — но едно е честната работа, а съвсем друго е шантажа. Ще ви се наложи да започнете живота си отначало.

— А с какви средства? — възкликна тя и гласът й затрепера. — С това, което се намира под халата ми? Това е единственото ценно нещо, като изключим автобусния билет за Ню Мексико, тридесет долара в наличност и…

— Мислех, че ще пътувате със самолет — отбеляза Мейсън.

Тя мрачно се усмихна.

— Дойде краят на моите полети. Ще пътувам с автобус.

— Е, добре — каза Мейсън. — Ще ви помоля да ме изслушате. Нищо не ви обещавам, но ако ми се отдаде да разплета този възел, много е възможно да намерим камъните, за които е говорил Дъглас Хепнер. Те ще бъдат и награда за вашата помощ. Но трябва да се явите в съда. Ще искам и още нещо — да се откажете завинаги от шантажа и да станете примерна майка, с която вашата дъщеря ще се гордее.

Известно време тя гледа втренчено Мейсън, а после попита:

— Това ли е всичко, което се иска от мен?

— Това е всичко, което искам от вас — отговори Мейсън.

ГЛАВА 16

Дела Стрийт отдавна чакаше Мейсън и вече започна да се притеснява, когато той влезе в съдебната зала. Тя му подаде велурена торбичка, в която бяха сложени скъпоценните камъни, намерени у Елеонор в кутиите за крем.