Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 81

— Не, не — възрази тя — не е имало нищо подобно. Толкова ниско още не съм стигнала.

— Е, добре — съгласи се Мейсън, — а как беше точно?

Тя запати клечка кибрит и с треперещи ръце я поднесе към цигарата си.

— Започнах да работя с Дъг, откакто получих възможност да пътувам в Европа като секретар-представител на едно държавно учреждение. Там правех малки сделки и се връщах назад. Струваше ми се, че постъпвам много хитро. Купувах от Европа скъпоценни камъни, толкова, колкото ми позволяваха моите оскъдни средства. Няколко пъти ми се отдаде да ги пренеса през митницата, а после Хепнер подуши това.

— Как е узнал?

— Сигурно съм се разприказвала. Общо взето една грешка влече след себе си друга. Така аз станах партньор на Дъг.

— Добре, продължавайте.

— Дъг беше умен, невероятно умен. Той притежаваше силно обаяние и можеше да спечели доверието на всеки. Работеше нашироко. Пътуваше в Европа и Америка. За един рейс успяваше да получи нужната му информация.

— За контрабандата със скъпоценни камъни ли?

— Това бяха дреболии — поясни тя. — Главната му задача беше шантажа. Информацията за митницата не му носеше големи средства, затова пък му служеше за прикритие. Основните му усилия бяха насочени към организиране на шантажа.

— Кой се занимаваше с шантажа?

— Аз.

— Продължавайте.

— В Солт Лейк Сити имах квартира и по телефона се представях за майката на Дъглас. Когато откриеше подходящ обект, той канеше момичето на пътешествие през уикенда. После ми звънеше по телефона. Представяше ми я, споменаваше за някои незначителни, но приятни за момичето неща, а после споменаваше за своето намерение да се ожени. Вие разбирате как са се чувствали момичетата. Те са се ласкаели първо от поканата за пътешествие, второ от честното отношение от страна на Дъг и на трето място от предложението за женитба… А после идваше моя ред. В момента, в който Дъг ми съобщаваше адреса, аз вземах първия самолет и пристигах в града, където живееше момичето. Влизах в апартамента. Оправях се бързо. Повярвайте ми, знаех какво търся и къде да го намеря. Когато откривах ценности, ги вземах. Ако намирах по-големи количества скъпоценности, играех ролята на митнически агент. В първия случай никой не се оплакваше, а във втория казвах, че много съжалявам, но сме проследили незаконен внос и съм принудена да представя заповед за арестуване.

— Естествено момичето се обръщаше към Дъг за помощ и той, действайки в качеството на посредник, й предлагаше да се откупи, така ли?

— Точно така. В общи линии вие разбирате техниката на нашата работа.

— А случаят с Елеонор? — попита Мейсън. — Нея ли шантажирахте или семейството й?

— При нея не отрих нищо незаконно.

— Чакайте, не разбирам. Според мен Дъг е бил влюбен в Елеонор и действително е имал намерение да се ожени за нея.

— Не. Дъг не беше влюбен и нямаше намерение да се жени за Елеонор. Той разработваше някакъв грандиозен план. Работата е в това, че той успя да попадне по следите на банда, която се занимаваше с контрабанда на скъпоценности. Беше му необходима помощ и той я намери. Взе Елеонор за прикритие.