Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 80

— А сега — каза той — седнете и не правете глупости. Може да се окаже след малко, че в целия свят аз съм най-големия ви приятел.

— Най-добрият ми приятел? — възкликна тя. — Това е много интересно! Как го измислихте?

— Точно така. Аз съм вашия най-добър приятел — повтори Мейсън. — А сега нека да оценим ситуацията. Вие сте живяла в Солт Лейк Сити и сте се представяла за майката на Дъглас Хепнер. И двамата сте се занимавали с рекет. В началото сте действали като детективи-любители и сте прибирали процентите от внесените контрабандни скъпоценни камъни, но постепенно сте превърнали това в шантаж. По-късно Дъглас Хепнер е намерен с куршум в тила, а в момента вие искате да вземете самолет и да избягате в чужбина.

— Е, и какво? Дори и така да е, ние живеем в свободна страна. Мога да постъпя така, както желая.

— Разбира се, че можете — съгласи се Мейсън, — но постъпвайки така, вие сама затягате въжето около тънката си и красива шия. Ако бях човек, който не подбира средствата, за какъвто очевидно ме смятате, не бих измислил нищо по-добро от това да ви позволя да седнете в самолета, а след това да ви призова в съда и да ви обвиня в извършване на убийство. Това би спасило Елеонор от смъртно наказание. Разбирате ме, нали?

— Но той е убит с нейното оръжие — възрази жената.

— Това е вярно — съгласи се Мейсън, — но Елеонор му е дала револвера за защита. А някой му е инжектирал голяма доза наркотик и той е умрял, намирайки се под влияние на наркотика. И не е било трудно, повярвайте ми, да се измъкне револвера от джоба му и да се застреля в тила.

— Вие казахте, че той е бил под въздействие на наркотик.

— Да. Струва ми се, че е било точно така. Инжектирали са му морфин.

— Тогава — замислено каза тя — това обяснява всичко.

— Какво по-точно?

— Нямам намерение да ви разказвам — заяви тя. — Просто мисля на глас.

— Напротив — каза Мейсън, — вие всичко ще ми разкажете. Аз ви връчих съдебната призовка и вие или ще ми разкажете истината сега, или ще се явите в съда в качеството си на свидетел по делото. При това в присъствието на репортери от вестниците, които ще записват всяка ваша дума.

— Не ми мътете главата с подобни заплахи.

— Възможно е някъде — продължи Мейсън да гони своята цел — да живее вашето семейство: майка, баща, а може би сте била омъжена и имате дете… Нима ви се иска…

В очите й се появиха сълзи.

— Проклет да бъдете! — изтръгна се от устата й.

— Аз просто ви рисувам картината, която ви очаква — каза спокойно Мейсън.

— Няма защо да въвличате в тази история семейството ми.

— Напротив, не аз, вие го въвличате — възрази адвокатът. — Вие и Дъглас Хепнер сте се занимавали с рекет. Не знам колко сте измъквали чрез шантаж, но сте имали разработена цяла система от сигнали. Когато Дъглас е имал намерение да шантажира своята жертва, той започвал да я ухажва, докато не е успявай да я подмами на малко пътешествие. Тогава той е звънял по телефона на своята „майка“ и й е казвал адреса и името на поредната жертва, а после сте устройвали скандал като сте се представяла за съпругата на Хепнер. В общи линии сте ловили жертвата си в капан. Заплашвали сте с разобличение…