Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 79

— Кой е там?

— Новият наемател — веднага импровизира Мейсън.

— Новият наемател ли? Но какво говорите, аз все още не съм напуснала този апартамент.

— Аз съм новият наемател. Имам ключ. Моля да ме извините за безпокойството, но…

В това време вратата широко се отвори и пред Мейсън застана възмутена брюнетка, оправяща колана на халата си. Очите й гневно блестяха.

— Много хубаво! — разгорещено каза тя. — Просто съм възхитена! Та аз се готвя да заминавам едва в полунощ. Ключът е все още при мен, а наемът е платен до първи включително.

— Моля да ме извините — каза Мейсън, — но ми е необходимо да узная размерите на апартамента.

Тя все още стоеше на вратата. Беше изпълнена с негодувание. Зад нея, на леглото, Мейсън забеляза два отворени куфара, в които бяха подредени част от събраните й вещи. На стола беше оставена раница.

— Аз не съм облечена… Но вие сам сте си виновен. Нахлухте така неочаквано — каза брюнетката по-меко.

— Аз ви позвъних, но вие не отговорихте.

— Разбира се, че не отговорих. Не исках да ме безпокоят. Бях в банята и веднага щом си събера багажа тръгвам към летището. Домоуправителката няма право да настанява хора в моята квартира.

— Виновен съм — каза Мейсън. — И разбирам, че заминавате, но ми се иска да измеря стените, за да знам дали мебелите, които имам намерение да купя, ще се поберат.

— Заминавам в полунощ. За квартирата е платено и не смятам да допусна никакви промени.

— Разберете — продължи да настоява Мейсън с обезоръжаваща усмивка, — уверен съм, че няма да ви попреча.

— Вие вече ми попречихте… Всъщност къде съм ви виждала по-рано? Вашето лице…

— Така ли? — прекъсна я Мейсън.

— Вие сте Мейсън! — каза тя. — Пери Мейсън. Виждала съм вашата снимка по вестниците. Ето защо ми се сторихте познат. Вие защитавате тази жена. Вие…

Тя се опита да затвори вратата, но Мейсън рязко пристъпи напред и жената отстъпи неволно в стаята. Мейсън затвори с крак вратата след себе си.

— Махайте се! — каза тя. — Махайте се или аз…

— Ще повикате полиция? — завърши заплахата й Мейсън. Тя рязко се обърна към един от отворените куфари и след миг в ръката й блесна револвер.

— Имам много по-ефикасно средство, мистър Мейсън.

— А какво имате намерение да съобщите на полицията? — невъзмутимо се поинтересува Мейсън.

— Ще кажа че… — тя започна да разхлабва колана на халата си — Ще кажа, че сте се опитал да ме изнасилите. И аз съм се защитила.

Мейсън направи крачка напред.

— Преди да направите нещо подобно — каза той — запознайте се ето с този документ.

— Какво… какво е това?

— Това — обясни Мейсън — е призовка за явяване в съда за даване на показания.

В очите й се мярна страх, но след това бързо се смени с решителност. Ръката й внимателно се плъзна по халата, напипа закопчалката на колана и започна бавно да я смъква надолу, разтваряйки полите на халата. В този момент Мейсън бързо пристъпи напред, хвана ръката, която държеше револвера, рязко я наклони надолу и я изви назад. Револверът падна и миг след това се оказа в джоба на адвоката.

Тя се хвърли срещу него, но Мейсън я изблъска към кревата.