Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 78

— Исках лично да се убедя в това — безлично отговори Мейсън.

— А как върви процесът? — заинтересува се жената.

— Върви.

Домоуправителката поклати замислено глава и каза:

— Страхувам се, че момичето все пак е виновно.

— Може би — съгласи се Мейсън. — Фактът, че Хепнер е живял под името Франк Ормсби Нюберг внася елемент на загадъчност. Затова ми се иска за разкрия тази тайна…

— На мен също — отговори тя.

— Тук той имаше ли приятели?

Тя поклати отрицателно глава.

— А свободни квартири има ли?

— Много малко.

— Кои например? — поинтересува се Мейсън. — Ето например апартамент номер 300 е свободен. Колко време са живели в него?

— Около пет или шест месеца.

— А в двеста и шестдесети?

— Около две години.

— А в двеста осемдесет и първи? — попита Мейсън.

— О, този апартамент е изключение.

— Защо?

— Той беше нает от една млада жена, защото някой от близките й беше заболял сериозно и на нея често й се налагаше да го посещава. Тя е от Колорадо. Преди седмица нейният родственик почина и сега тя заминава.

— Струва ми се, че я познавам. Жената блондинка ли е?

— Не. Красива брюнетка на около двадесет и седем години. Тя е спокойна и много симпатична, добре се облича и има много хубава фигура. Може би ще ви направи впечатление.

Мейсън се замисли.

— Интересно дали съм я срещал. Как се казва?

— Седи Пейсън.

— Струва ми се, че името й нищо не ми говори — отбеляза Мейсън. — А вие колко години работите тук?

— Почти десет. Познавам добре всички „кореняци“ — от тях е най-лесно да получиш наема. Не е като с приходящите: ту са тук, ту ги няма.

— Да, разбирам ви. Как успявате да вземете навреме наема от тях?

— Разчитам на способността си да разпознавам характерите на хората.

— А какво ще кажете за характера на Нюберг?

— Той беше от тези, които предизвикват веднага подозрение. Отличаваше се от останалите наематели. Беше като фалшив брилянт — на външност беше приятен, блестеше, но вътре в него се усещаше някакъв фалш.

— Значи това е вашето мнение?

— Да. При това си го съставих веднага след неговото нанасяне. Още когато го видях за първи път, разбрах, че е именно такъв тип. Предупреди ме, че учи биология и ще му се налага често да пътува извън града. Общо взето това се случи малко преди да разбера, че той не живее тук, а използва тази квартира за някаква цел и… ох, че се разбъбрих. Нали ми наредиха да не разговарям с вас и на никого да не разказвам за Нюберг.

— Много ви благодаря — каза Мейсън. — Радвам се, че се срещнахме.

Той излезе на улицата, обиколи зданието два пъти, после отново застана пред парадния вход и натисна звънеца с името Седи Пейсън.

Отговор не последва. Мейсън отвори вратата със своя ключ и се качи на втория етаж, приближи до вратата с номер 281, пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Ключът ставаше.

Адвокатът нерешително стоеше пред вратата. Внезапно се чу женски глас: