Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 48

— Разпознаването по снимка не е много надеждно — отбеляза сержантът. — По-добре да видим дали има някой в апартамента.

В стаята се разнесе звън. Дрейк се огледа смутено.

— Тук някъде трябва да има и втори изход — прошепна той.

— Нямаме време да го търсим — отговори Мейсън. — Дела, имаш ли бележник? Те със сигурност имат в себе си ключ.

Дела кимна.

— Бързо извади бележника, Дела.

На вратата отново се позвъни.

— Пиши нещо. Вземи молив и пиши! — разпореди Мейсън.

Дела измъкна от чантата си секретарския бележник, молив и започна да стенографира.

На вратата се почука, а после сержантът каза:

— В такъв случай трябва да отворим.

Мейсън бързо се приближи до вратата и я отвори.

— Гледай ти — възкликна той, — каква изненада. Добър вечер, сержант.

Холкълм беше повече от изненадан.

— По дяволите — почти извика той, веднага щом дойде на себе си.

— Оглеждаме обстановката, сержант — със спокоен глас заяви Мейсън.

— Вие… Кой по дяволите ви е пуснал тук? И каква обстановка оглеждате?

— Описваме имуществото — отговори адвокатът. Сержантът не помръдваше. Той искаше да каже нещо, но думите сякаш бяха заседнали някъде в гърлото му. Мейсън му се притече на помощ.

— Моята клиентка, Елеонор Хепнер, е вдовица на Дъглас Хепнер — поясни той. — Надявам се, вие знаете, че аз работя по този случай. След като клиентката ми бъде оправдана, в правото си на вдовица тя ще наследи цялото му имущество. Тя е подала документи за получаване на наследството, а аз, като неин адвокат, реших да огледам бъдещата й собственост. Пишете — обърна се той към Дела — пет ризи, едно, две, три, четири, пет, шест, седем чифта спортни гащета. Едно, две, три, четири…

Дела започна да пише, като че ли само преди секунда беше прекъснала работата си.

— Хей, почакайте за минута — възкликна Холкълм. — Обяснете ми какво означава всичко това. Искате да кажете, че този Франк Ормсби Нюберг не е някой друг, а самия Хепнер?

— Разбира се — отговори съвсем спокойно Мейсън, — нима не знаехте това?

— Откъде, дявол да го вземе, да знаем това? — изкрещя сержантът. — Ако не беше тази жена, то ние никога не бихме се добрали до тази квартира.

— Успокойте се, сержант — примирително каза Мейсън. — Вие просто трябваше да ме попитате.

— Да ви попитам? — възкликна отново Холкълм.

— Разбира се — отговори Мейсън.

— Но вие как се отзовахте тук? — попита сержантът.

— С помощта на ключ — отговори търпеливо Мейсън.

— Какъв ключ?

Гласът на Мейсън в този момент прозвуча с търпеливото спокойствие на баща, който се опитва да втълпи на своя неразумен син една проста истина.

— Аз вече ви обясних, сержант, че моята клиентка Елеонор Хепнер е вдовица на Дъглас Хепнер. И като такава тя ни предостави ключ от жилището, където е прекарала своя меден месец със съпруга си.

Жената, която по всяка вероятност беше домоуправител, се намеси:

— Той никога не ми е казвал, че се е оженил.

Мейсън се усмихна.

— Напълно ви разбирам — каза той. — Тази женитба е малко загадъчна, нали?