Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 47

Отдясно на вратата Мейсън забеляза звънец. Той го натисна и някъде вътре в стаята се чу звън.

— Пери — прошепна Дрейк, — по гърба ми полазиха тръпки. Не е ли по-добре да слезем долу и да поговорим с домоуправителя. В крайна сметка съвестта ни е чиста.

— Преди да започна разговора — каза Мейсън, — искам да знам за какво точно да говоря.

— Аз няма да вляза — каза Дрейк.

— Но нали няма да възразиш, ако проверя дали нашите ключове стават в тази ключалка? — попита Мейсън.

— Не ми харесва всичко това — възрази отново Дрейк.

— На мен също не ми харесва — съгласи се Мейсън, — но искам да намеря доказателство.

Те стояха в коридора и размисляха. Беше задушно. Коридорът беше изпълнен с миризми от кухните на жилищата. В съседния апартамент по всичко изглеждаше, че гледат телевизия, защото през тънката преграда на вратата се чуваше гласът на диктора.

— Не дом, а бардак — каза Дрейк.

Мейсън кимна в знак на съгласие и решително пъхна ключа в ключалката на входната врата.

— Е, да опитаме — каза той.

Адвокатът се опита да завърти ключа надясно, но той не помръдна от мястото си. Мейсън го издърпа леко към себе си, после бутна напред, натисна, но ключът не превъртя.

— Можем да го изпилим малко — тихо каза Дела. — Така ме посъветва ключарят, ако имаме проблеми.

Мейсън извади ключа, внимателно го огледа, после опита с втория ключ от връзката. Той дори не влезе в ключалката. Не беше така с четвъртия.

Мейсън го превъртя и вратата се отключи.

— Охо! — възкликна Дрейк.

Мейсън обви ръката си в носна кърпа, хвана кръглата дръжка на вратата, завъртя я и отвори.

— Аз не влизам — повтори Дрейк. — Не искам да се замесвам.

Една-две секунди Мейсън нерешително остана пред отворената врата, а после влезе в стаята, намери електрическия ключ и светна. В помещението сякаш беше преминало торнадо. Чекмеджетата бяха извадени, вратите на бюфета — отворени, разбити съдове се търкаляха на пода, навсякъде бяха разхвърляни дрехи и документи.

— Изглежда някой ни е изпреварил — предположи Дела. Изведнъж вратата на асансьора хлопна и по коридора се чуха стъпки.

— Бързо вътре — изкомандва Мейсън.

Дела влезе веднага, Дрейк се поколеба за миг, но също влезе. Мейсън затвори вратата с крак.

— Не се докосвайте до нищо — предупреди ги той.

— Виж какво, Пери — недоволно каза Дрейк, — ние играем хазартна игра. Знаем чуждите козове, но нямаме свои.

Те чуха как стъпките и гласовете се приближават.

— Пери, сигурен съм, че ни очаква доста неприятна ситуация — каза шепнешком Дрейк. — Ако ни видят да излизаме…

— Ш-ш-ш-т, Пол. — прошепна Дела и сложи пръст върху устните си.

Стъпките приближаваха и Мейсън изведнъж разпозна гласа на сержант Холкълм от криминалната полиция, който каза:

— Доколкото разбирам, мисис, вие сте разпознали човека от снимката?

До самата врата стъпките утихнаха.

— Точно така — отговори женски глас. — На снимките във вестниците аз веднага разпознах един от нашите наематели. Това е Франк Ормсби.