Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 50

— А аз се старая да ви предоставя необходимата информация — упорстваше Мейсън.

— Дяволите да ви вземат, вие си знаете своето! — ядоса се сержантът. — Махайте се оттук! Всички! Трябва да повикам експертите по отпечатъците. И не идвайте докато не ви разреша!

— Какъв учтив тон! — усмихна се Мейсън. — Ако се отчете обстоятелството, че…

— Хайде, изчезвайте! — развика се Холкълм. — Вървете си оттук!

Сержантът насочи цялото си внимание към домоуправителката — възпълна жена на около четиридесет години, която през цялото време стоеше на вратата, като се стараеше да не пропусне нито една дума или жест на присъстващите.

— Ще запечатаме апартамента — каза сержанта, — за да не могат външни хора да влизат в него. Аз ще изляза последен. Ще ни трябва дубликат на ключа и затова ще трябва да звънна в полицията.

Жената отстъпи назад и излезе в коридора.

— Моля, — обърна се сержантът към Мейсън — излезте!

Пол Дрейк с готовност тръгна към вратата. След него тръгна и Дела. Шествието завършваше Мейсън, който каза:

— Дела, не забравяйте да отбележите, че ние бяхме принудени да прекратим работата си поради идването на полицията. А тя се появи във връзка с предполагаем обир. Отбележете точно деня и часа. А сега — вежливо се обърна той към сержанта — цялата отговорност прехвърляме на полицията. Предполагам, че когато завършите огледа, ще ме известите. Тогава ще можем да продължим описа на вещите. Лека нощ, сержант!

И Мейсън се отправи към асансьора.

Когато тримата влязоха в кабината и вратата се затвори, Дрейк изнемощял се свлече в ъгъла, извади от джоба си кърпа и избърса потта, стичаща се по челото му.

— Дявол да те вземе, Пери, как успяваш? — с възхищение каза той.

ГЛАВА 13

Когато на следващия ден съдът възобнови работата си всички бяха поразени от необичайната атмосфера в залата. Обикновено, съдебните процеси, в които участваше Пери Мейсън, събираха огромен брой зрители. Но този път по пейките можеха да се видят само малки групички постоянни посетители. Вечерните вестници писаха, че отсъствието на зрители е лошо предзнаменование. Това беше барометър за мнението на публиката, която смяташе, че делото на Елеонор Хепнер е загубено за защитата.

Областният прокурор Хамилтън Бъргър с безпокойство погледна пустеещите пейки. Препълнената зала и обширните прегледи на първите страници на вестниците винаги го предупреждаваха за опасността от поражение в борбата с Пери Мейсън. Днес той почувства, че може да спечели делото без да си помръдне пръста.

Хамилтън Бъргър погледна бегло своите бележки, стана от мястото си и се обърна към съда:

— Ваша светлост, искам да поканя в свидетелската ложа Етел Билан.

— Чудесно — каза съдията Морън. — Мис Билан, моля заемете своето място и произнесете клетвата.

Етел Билан, чийто строг костюм говореше за това, че тя щателно е избирана своя тоалет специално за случая, а самоуверените й маниери свидетелстваха за твърдото й намерение да излезе победител от двубоя с Пери Мейсън, зае своето място в свидетелската ложа.

Прокурорът величествено се надигна от мястото си като някакъв вълшебник, готов с един замах на ръката си да извърши чудо, способно да хвърли в захлас цялата аудитория, погледна строго свидетелката и зададе своя първи въпрос: