Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 49

— Точно така — потвърди тя. — Той рядко идваше тук. Пристигаше по най-различно време и изведнъж изчезваше без никой да знае нищо за него. После се връщаше и… Най-общо казано, това затрудняваше почистването на апартамента.

Сержант Холкълм най-накрая успя да събере мислите си и зададе няколко членоразделни въпроса:

— Може би вие ще ни кажете какво означава всичко това? И защо тук е толкова разхвърляно? Да не би вие да сте извършили този погром, правейки своята инвентаризация?

— По всяка вероятност, сержант, някой е бил тук преди нас и нещо е търсил. След като завършим огледа бих препоръчал на полицията да вземе отпечатъци. Както сте забелязал, ние не сме се докосвали до нито един от предметите. Просто стояхме в средата на стаята и описвахме вещите, намиращи се в полезрението ни. А сега, Дела, опиши вещите, които се намират в шкафа. Постарай се да не оставяш отпечатъци на вратата. Отвори с крак. Точно така. Правилно… Три ежедневни костюма, един смокинг, пет чифта обувки, а в дъното куфар и…

— Почакайте — прекъсна ги сержантът. — Всички тези неща са веществени доказателства.

— Доказателства за какво? — попита Мейсън.

— Не знам, но те са веществени доказателства. Все пак някой е бил тук.

— Естествено, драги сержанте — съгласи се Мейсън.

— Тогава ще трябва внимателно да огледаме тази стая. Аз ще се свържа с управлението и ще помоля да изпратят експерти за сваляне на отпечатъци. Всичко трябва внимателно да се огледа, за да се намерят улики. И няма да търпим някой да ни пречи.

Няколко мига Мейсън размисляше.

— Е, не възразявам — каза накрая той. — Надявам се, че от страна на вдовицата няма да постъпят възражения, сержант, с изключение на това, че ще трябва вие лично да проследите нито един предмет да не се изгуби. От тези вещи е заинтересована също майката на загиналия и затова трябва да се направи всичко, тя да не предяви своите претенции към вдовицата, а освен това…

— Ако ви е известно местопребиваването на майката — каза Холкълм, — съобщете ни го, защото ние не можем да я открием.

— Ние също — отговори Мейсън. — Изглежда е изчезнала. Това не ви ли се струва подозрително, сержант?

Холкълм постепенно възвръщаше увереността си:

— Ще минем и без вашите остроти — каза той. — Знаете ли къде е неговата майка?

— Не.

— Но вие имате ключ от неговата квартира.

— Точно така.

— Този ключ ми трябва.

Мейсън поклати глава отрицателно.

— Не, вие няма да го получите. На вас ще ви отвори домоуправителят. А моя ключ аз трябва да го върна… Вие разбирате моето положение, сержант.

— От колко време сте тук? — попита Холкълм и се обърна към Дела Стрийт.

Вместо нея отговори Мейсън и в гласа му отново прозвуча бащинско търпение:

— Буквално от няколко минути. Днес бях зает в съда. Готвих се за делото. Углавното обвинение, предявено към моята клиентка, ми отне дълго време и ми попречи да се занимая с гражданския аспект на това дело. Длъжен съм все пак…

— Слушайте — прекъсна го сержантът, — нямам намерение да започваме отново. Зададох въпроса на вашата секретарка.