Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 28

— Това означава, че тя не се е отдалечавала много от мястото, където са я задържали. Както видя, аз блъфирах и принудих Етел Билан да признае, че Елеонор е живяла при нея. Но защо се е настанила точно там, ние не знаем. Възможно е това да не е знаела и Етел Билан. Но сега, мисля, че ще съумея да отговоря на въпроса „защо“.

— И защо?

— Елеонор — продължи Мейсън — се е настанила при Етел Билан, за да може да следи Сюзън. След това Сюзън отива в Лас Вегас заедно е Дъглас Хепнер. И докато я няма, Елеонор влиза в апартамента и извършва вандалска постъпка, която напълно отговаря на характера на жена коварна и ревнива и освен това желаеща да причини неприятности на съперницата си.

— Например?

— Да отреже дъната на тубичките със скъпоструващите бои и да ги размаже из апартамента.

— И това го е направила тя?

— Сюзън мисли, че е тя?

— Тя обясни ли, защо смята така?

— Не, прекъснаха разговора ни.

— Интересно — каза Дела — къде ли ще ни отведе всичко това.

— Можем да се окажем в прелюбопитна ситуация — отбеляза Мейсън. — Всичко до тук рисува Елеонор в изключително неизгодна светлина. И, разбира се, навежда на някои размишления.

— А по-точно?

— За Сюзън Гренджър. Тя е художничка. Изучава живопис и начина на рисуване на старите майстори. Пише книга за светлинните ефекти в живописта и се надява, че… Но главното се заключава в това — прекъсна сам себе си Мейсън, — че Сюзън Гренджър наистина вярва, че именно Елеонор се е промъкнала в нейния апартамент, докато тя е била в Лас Вегас.

— А ти вярваш ли в това, че го е извършила Елеонор?

— Засега не коментирам нищо — каза Мейсън. — Сюзън работи, пише сериозна книга, изискваща задълбочени изследвания, често пътува в Европа, посещава курсове и носи със себе си голямо количество бои. Възможно е митничарите да са я запомнили и да я смятат за сериозна млада жена, занимаваща се с копиране на произведения на изкуството. Навярно те я посрещат на митницата с думите: „Как сте, мис Гренджър? Вървят ли работите ви? Какво донесохте от чужбина?“, а тя им отговаря: „Както обикновено — бои и няколко парфюма. В куфара са.“ Митничарите отварят куфара, преглеждат акуратно дрехите, проверяват парфюмите и казват: „Благодарим ви, мис Гренджър“, затварят капака на куфара, удрят печата и Сюзън вика носач.

— В същото време — продължи мисълта му Дела Стрийт, — в тубичките с бои са скрити десетки скъпоструващи камъни.

— Сега виждам — каза Мейсън, — че започваш да долавяш мисълта ми. В тази ситуация е важна непоследователността, която не може да не се отчете от един хладен и скептичен ум. От една страна Сюзън Гренджър е много сериозна, привлекателна млада жена, събираща материал за книга по живопис, а от друга страна — нейното пътуване до Лас Вегас с Дъглас Хепнер, за който тя е съвсем неподходяща компания.

— Но той сам я е поканил, нали?

— Да, Дела, поканата е била от негова страна. Но това е само предположение. Той е спрял в Барстоу, за да налее бензин. И изведнъж в него се заражда желание да позвъни на своята скъпа „мамичка“. Той е позвънил и е казал, че с него пътува Сюзън Гренджър и отиват заедно в Лас Вегас, за да прекарат там уикенда.