Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 27

— С други думи — в гласа на Мейсън липсваха нотките на доброта, — по телефона са ви съобщили, че тялото на Дъглас Хепнер е разпознато.

Тя се вкамени от изненада.

ГЛАВА 8

Мейсън беше вече в кантората, когато Дела Стрийт отвори входната врата и тананикайки си някаква мелодия, влезе в стаята. Когато видя Мейсън зад бюрото си, тя се закова на мястото си.

— Здравей, Дела! — поздрави я Мейсън. — Как си?

— Какво правиш тук?

— Пресмятам някои неща — отговори Мейсън. — Разбираш ли… най-общо казано, има ново развитие на събитията.

— Например?

— Вестниците засега мълчат — каза Мейсън. — Но тялото, намерено в парка, е разпознато. Това е Дъглас Хепнер.

— Той е мъртъв?

— Точно така. Застрелян е в тила с изстрел от револвер. В главата му има само един отвор, през който е влязъл куршумът. Втори няма. Което означава, че полицията ще има на разположение куршума, а това ще им позволи да определят системата на оръжието и, разбира се, да го намерят. При теб има ли нещо ново, Дела?

— При мен ли? — повтори въпроса тя. — Прекарах една интересна вечер.

— Опитваха ли се да те ухажват?

— Много пъти.

— Нещо важно?

— Не мисля. Струва ми се, че те всички са бродещи единаци. Разбира се, в един първокласен хотел опитите за запознанство не се правят явно. Всичко е доста предпазливо и тънко, но целта е една и съща — както навсякъде другаде.

— И какво стана?

— Отначало ме попитаха дали не искам да потанцувам. После в бележка, изпратена по келнера, ми съобщиха, че изглеждам много самотна и затова двама джентълмени с удоволствие ще потанцуват с мен, ако пожелая.

— Направиха ли ти предложение? — попита Мейсън.

— Не точно предложение, а нещо като словесно разузнаване за проверка на моята способност за отбрана.

— И ти как се отбранява?

— Отбраната беше равносилна на нападение. Но не много твърда. Не създадох у тях впечатление, че щурмуват линията Мажино. Дадох им да разберат, че територията може да бъде завладяна и окупирана, но… С други думи им завъртях главите, но не позволих да отворят вратата. Ти точно това искаше от мен, нали?

— Да, тогава исках точно това — каза Мейсън, — но сега не съм сигурен в това.

— Защо?

— Защото възникнаха някои обстоятелства, които по всяка вероятност ще усложнят нещата.

— А именно?

— Елеонор Хепнер или Елеонор Корбин, както се казва, вече две седмици не е на сцената. Намерили са я да се разхожда в парка полугола. А тя има гладка и нежна кожа…

— О, да, отново нейната кожа — промърмори Дела. — Вече за кой ли път слушам как ти се възхищаваш от нея.

Мейсън се намръщи.

— Имам сериозни основания за това. Съдейки по всичко, тя доста продължително време е бродила из храстите в парка почти без дрехи. И следователно върху тялото й трябваше да останат някакви следи — червенини, драскотини…

— И, разбира се — обобщи Дела Стрийт, — като опитен детектив ти забеляза тези следи.

— Напротив — каза Мейсън, — нямаше никакви следи. Кожата и изглеждаше леко загоряла, но не…

— Загар от търкаляне в спалня — заядливо отбеляза Дела Стрийт.

Но Мейсън продължи, без да обръща внимание на забележката.