Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 30

— Но аз се веселих не заради веселието — възрази Дела.

— Какво си намислил — попита Пол Дрейк, обръщайки се към адвоката. — Дошъл съм специално, за да ми разясниш ситуацията.

— Моята идея е превъзходна — отговори Мейсън. — Ти по-добре кажи какво научи за убития. Трупът разпознат ли е?

— Да. Това е Хепнер. Убит е с изстрел от револвер. Но, Пери, нося и лоши вести. Тази Билан от триста и шестдесети апартамент се е разбъбрила.

— Така и предполагах, че няма да й достигнат силите, за да си държи устата затворена — каза Мейсън. — Какво е казала.

— Успокой се — каза Дрейк, — може би скоро, с помощта на моя човек, ще се доберем до секретните данни на полицията. Но днес там се усмихват и облизват като сити котараци, които са успели да докопат паницата със сметана.

— Има ли шанс да поговоря с Етел Билан? — попита Мейсън.

— Точно толкова, колкото човек от Земята с човек от Луната. Полицията я охранява толкова силно, че не можеш да преминеш дори на миля около хотела, в който тя се намира в този момент. Впрочем те я преместиха в хотел, дадоха й апартамент с няколко стаи и прикрепиха към нея жена-полицай. Стаите са разположени в самия край на коридора, а срещу нея са се настанили двама от помощниците на прокурора и я разпитват един след друг. Тази част от коридора е блокирана от полицията. Цивилни детективи щъкат наоколо като плъхове в асансьор. Съобщавам ти тези подробности само, защото ти ги пренебрегваш.

— Какво означава „пренебрегваш“?

— Ами това, че ти настани Дела в същия хотел само няколко часа преди там да нахлуе полицията. Дори стаята на Дела се намира на същия етаж, където е и тази на Етел Билан.

Дрейк и Дела мълчаливо се спогледаха.

— И така — продължи Дрейк, — Етел Билан е съобщила нещо много важно, защото полицията веднага се втурна из града.

— А какво по-точно?

— Нямам ни най-малка представа. И дори нещо повече: не ми разрешиха да я получа. Областният прокурор има намерение да предяви обвинение пред „голямото жури“² и настоява за незабавно провеждане на съдебен процес.

— Не се ли е обърнал до този момент към съда?

— Не. Няма нито оплакване, нито информация, нито пък предварително изслушване, тоест нито един шанс за теб, за да имаш възможност да подложиш свидетелката на кръстосан разпит преди процеса — отговори Дрейк. — А през това време те ще имат всичко, Пери.

— Още нещо? — попита Мейсън.

— Струва ми се, че Елеонор Корбин има разрешително и притежава револвер 38-ми калибър. Револверът не е открит. Но е бил в нея няколко дни преди да замине. Предполага се, че тя го е взела със себе си. Къде е сега — полицията не знае.

Мейсън се замисли.

— Знам, че ти добре си я скрил — каза Дрейк, — но когато „голямото жури“ предяви обвинението и полицията уведоми теб и лекуващия лекар, че Елеонор Корбин е обвинена в убийство от първа степен³, тогава ще я смятат за укриваща се от правосъдието, а тези, които я укриват ще бъдат подведени под съдебна отговорност.

Размисляйки Мейсън притвори очи.

— Продължавай, Пол — каза той.