Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 29

Ърл Стенли Гарднър

— Каква мила ситуация — отбеляза Дела Стрийт. — Колко щастлива е трябвало да се почувства Сюзън!

— Точно така — съгласи се Мейсън. — Но сега знаем, че майката на Дъглас Хепнер е привлекателна брюнетка с красива фигура. Знаем също така, че докато Сюзън Гренджър е била на пътешествие, някой е влязъл в нейния апартамент, отрязал е дъната на тубичките с бои и е изстискал тяхното съдържание. Знаем, че в кутиите с кремове на Елеонор имаше скъпоценни камъни. Знаем също така, че Сюзън Гренджър не е съобщила в полицията за случилото се в нейно отсъствие… Всичко това дава сериозна тема за размисъл.

— Да, по дяволите! — възкликна Дела.

— Прилича на някакъв ребус.

— И то доста заплетен.

— Точно така — съгласи се Мейсън. — Представяш ли си как се е чувствала тази млада жена? Тръгва с Дъглас Хепнер. Цялата атмосфера на пътуването е изпълнена с романтика. Те напускат града, остават зад гърба си омръзналата им до смърт обстановка и познатите. Чакат ги приключения, независимо от това, че заминават само за два-три дни. И тогава Дъглас Хепнер спира на бензиностанцията и като че ли съвсем случайно казва: „Трябва да позвъня по телефона. Нека да отидем заедно.“ Естествено, момичето се съгласява. Тя е любопитна да разбере дали нейният приятел няма намерение да поръча стая в хотел и ако поръча — каква ще бъде тя. А в това време сладурът Хепнер звъни на своята „мамичка“ и казва: „Мамо, скъпа, така ми се искаше да си побъбря с теб. Отивам да прекарам уикенда с едно симпатично момиче. Името й е Сюзън Гренджър. Ръстът й е пет фута и четири дюйма, теглото сто и двадесет фунта, обиколката на бюста — тридесет и четири дюйма, талията — двадесет и шест, бедрата — тридесет и шест и така нататък и така нататък. Тя живее в «Белинда апартмънтс» в Лос Анжелис и ти непременно трябва да се запознаеш с нея. Предавам ти слушалката, мамо“.

Дела Стрийт направи гримаса.

— А после, когато се връща, Сюзън намира своята квартира… Шефе, но той е постъпил по същия начин с Елеонор!

Мейсън кимна.

— А какво според теб би намерила Елеонор, връщайки се обратно?

— Но тя не се е върнала — отговори Мейсън.

— Много, много интересно — каза Дела. — А в това време някой пуска куршум в тила на Хепнер. Човек лесно може да си представи, че ако всички любовни приключения на Дъглас Хепнер са се развивали по този план, подобен край е неизбежен.

— Е добре, Дела, да оставим това — прекъсна я Мейсън. — Твоите разсъждения са великолепни, но не трябва да вълнуват една самотна непристъпница, живееща в първокласен хотел. Нека по-добре да сменим официалните дрехи с работно облекло и…

В това време на вратата се почука няколко пъти на неравни интервали. Така известяваше за своето идване Пол Дрейк.

— Дела, моля те, пусни го да влезе — помоли Мейсън. Тя отвори вратата на кабинета.

Дрейк намръщено погледна Дела и каза:

— Двамата агенти ми представиха рапортите си за твоето поведение през изминалата нощ, мис. Както предполагам, повеселила си се нелошо.