Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 26

— Помните ли на коя дата стана това?

— Помня този ден с абсолютна точност. Имам причини за това.

Мейсън въпросително повдигна вежди.

— Докато бях на пътешествие, апартаментът ми беше разбит и вандалски преобърнат. Но аз… с една дума не съобщих на полицията. Знам кой го е направил и защо.

— Разбит и вандалски преобърнат? — повтори думите й Мейсън.

Сюзън кимна и очите и гневно заблестяха.

— Аз съм художничка. Наистина не рисувам платна. Занимавам се с изучаване на определени етапи от развитието на европейското изкуство. Откровено казано, в тази област съм любител и при това посредствен. По-скоро, едва ли някога ще ми се отдаде да постигна нещо голямо в изследването на световното изкуство. И все пак ми доставя удоволствие да анализирам боите, които са използвали старите майстори, цветовете, светлинните ефекти. Сигурна съм, че именно цветът е в основата на разграничаването на различните школи в живописта. Тук имам голямо количество репродукции от картини на големи майстори. Това не са целите картини, а отделни фрагменти, които потвърждават правилността на моята теория…

— А вандалското нахлуване? — попит заинтригуван Мейсън.

— Да, да, извинете. Ами някой се беше промъкнал в апартамента ми и беше съсипал живописните материали, за които бях заплатила неколкостотин долара.

— По какъв начин?

— Някой беше срязал дъната на тубите с бои, а след това беше изстискал част от съдържанието им върху палитрата, а друга част в умивалника. Изцапана беше и ваната. Приличаше на дъга.

— И вие не извикахте полицията?

— Не — каза тя. — Но знам на кого е работа.

— Мога ли и аз да узная? попита Мейсън.

— Разбира се, че можете — сърдито отговори Сюзън. — На вашата клиентка. Ето на кого! Но не искам да се разгласява по вестниците, не искам да я влача и в съда. Но с удоволствие ще й извия врата!

— Направила го е Елеонор Хепнер? с недоверие понита Мейсън.

— Елеонор Корбин!

— Откъде знаете, че…

В това време се разнесе телефонен звън.

— Извинете — каза тя и вдигна слушалката. — Да… Ало… О, да… — Известно време тя слушаше мълчаливо, а после попита:

— А вие сигурен ли сте в това? Те вече са го направили… вие така ли мислите?

Отново настъпи мълчание, след което тя каза:

— Сега имам гост… благодаря ви… Довиждане — и затвори телефона.

— Е, мистър Мейсън, струва ми се, че това е достатъчно. Имал сте напрегнат ден и научихте буквално всичко за моето пътуване в Лас Вегас.

В очите й внезапно проблеснаха сълзи. Тя се надигна, премина през хола и отвори входната врата.

— Бог ми е свидетел — каза Мейсън, — не съм искал да ви обидя, мис Гренджър. Но все пак в полицията ще ви се наложи да разказвате всичко това и…

— Вие вече ме предупредихте за това, мистър Мейсън — каза тя. — Получихте вашето интервю. Не го намирам за интересно. Лека нощ.

Мейсън стана.

— Кажете ми честно — каза той, — обидих ли ви с нещо?

— Слушайте, мистър Мейсън, защо не вървите по дяволите! Искам да си поплача и не желая да стоите в тази стая и да ме гледате! — извика Сюзън Гренджър.