Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 25

— Работата е в това, че защитавам една млада дама, която страда от временна загуба на памет.

— Разбирам. Жената, която защитавате има нахалството да претендира да се нарича мисис Хепнер. Колко интересно! Вие предполагате, че аз ще мога да подкрепя нейните твърдения и ще я направя, така да се каже, честна жена? За това подробно е написано във вестниците.

— Съобщиха ми вече — сухо отбеляза Мейсън. — А сега искам да науча за вашите срещи с Дъглас Хепнер. Кога го видяхте за последен път?

— Кога? Струва ми се… Според мен беше на петнадесети вечерта.

— Той не ви ли каза, че се е оженил?

— Разбира се, не.

— А говорил ли ви е, че е бил женен?

— Дъглас не се разпростираше много по тази тема, но… Спомням си, че той… не съм сигурна, че имам право да обсъждам тези въпроси, мистър Мейсън. По-добре ми кажете какво още ви интересува за Дъглас Хепнер. Мога да си представя как ще се почувства, когато прочете във вестниците, че го смятат за женен и то за жена, която си е загубила паметта.

— А познавате ли негови роднини?

— Роднини? Не, а защо питате?

— Наистина ли? — попита Мейсън и в гласа му прозвучаха нотки на съмнение. — Аз разговарях по телефона с майката на Хепнер и тя ми каза, че е говорила с някого от Барстоу, който се казва… Но, разбира се, може и да не съм разбрал правилно…

— А ето го и вашият нокаутиращ удар — каза Сюзън, гледайки втренчено в очите на Мейсън. — Все се питах кога ще свършите с разузнаването и ще се опитате да ме повалите в нокдаун. Е, добре, аз наистина ходих с Дъглас Хепнер в Лас Вегас. И какво от това? Отдавна не съм във възрастта, когато трябваше да искам разрешение, и още не съм стигнала времето, когато подобни неща ще са ми безразлични. Прииска ми се да заложа, а Дъглас имаше намерение да ходи в Лас Вегас. Той ме покани и аз приех. И какво от това?

— Нищо — отговори Мейсън.

— Дъг спря в Барстоу, за да зареди — продължи тя, — и позвъни на майка си, за да й съобщи, че пътува с интересно момиче. По-рано той никога не ми беше говорил за сериозността на своите намерения, защото не е знаел как ще се отнеса към това. Затова за мен беше съвсем неочаквано „запознаването“ с майка му по телефона. Той ми подаде слушалката без дори да ме попита.

— За какво говорихте с нея? — попита Мейсън.

— Лично аз много се смутих, защото никога не съм предполагала, че Дъг ще обсъжда подобни проблеми с майка си. Но той ме повика неочаквано и ме помоли да говоря с нея.

— Той каза ли коя сте вие?

— Да, разказа й. Каза и моето име, адрес, описа външността ми, не пропусна дори такива детайли като ръст, тегло, гръдна обиколка, талия. В един момент ми се стори, че съм се явила на някакъв конкурс по красота.

— И за какво говорихте?

— Аз казах: „Здравейте, мисис Хепнер. Радвам се да се запозная с вас“ и така нататък, все в същия дух, а тя ми отговори: „Моят син ми каза, че отивате заедно в Лас Вегас“. След тези думи ме хвана яд на Дъг. И тогава реших — само да ме заведе до Лас Вегас и ме нахрани, а после щях да го накарам да вземе две стаи, а не една, мистър Мейсън. Две! — и тя показа два пръста.