Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 24

— Каква репетиция?

— На вашата история.

— Каква история?

— Същата, която имате намерение да разкажете на полицията и на репортерите. Ще бъде най-добре да я разкажете първо на мен, а аз ще ви задам няколко въпроса, след което ще внесем някои поправки.

— Мистър Мейсън, вие заплашвате ли ме?

— Съвсем не.

— Защо трябва да разказвам нещо на полицията?

— Защото ще ви разпитват.

— За Дъглас Хепнер?

— Точно така.

— Къде се намирате сега?

— Недалеч от дома ви.

Тя се поколеба и изведнъж се засмя.

— Знаете ли, мистър Мейсън, вие ме заинтригувахте. Много съм чела за вас и за таланта ви да водите кръстосан разпит. И знаете ли, помислих си, че ще ми е много интересно да изпитам върху себе си силата на вашите проницателни очи. Заповядайте, мистър Мейсън. Чакам ви.

— Тръгвам веднага — каза той и затвори телефона.

Във вестибюла на „Белинда апартмънтс“ Мейсън приветливо се усмихна на портиера. Беше друг, не този, с когото той и Дела се бяха сблъскали сутринта. Качи се на асансьора и когато застана пред вратата с номер 358, натисна спокойно звънеца. Почти веднага вратата се отвори и миловидна млада жена със светли очи изгледа изпитателно Мейсън.

— Искам да ви поздравя, мистър Мейсън — започна тя. — Моля, заповядайте.

Мейсън влезе вътре.

— За какво искате да ме поздравите? Тя му посочи стол.

— Да ви поздравя за метода, който така умело използвате.

— И по-точно?

— Предложението да изрепетирате с мен историята, преди от нея да са се поинтересували други.

— О! — с разбиране се отзова Мейсън.

— Той е доста ефективен. Често ли го използвате?

— Той е един от любимите ми — призна Мейсън. — Винаги дава желания от мен резултат.

— Но това е провокация. Усещаш само лека тревога, но не и заплаха.

— Радвам се, че сте го оценила по достойнство — каза Мейсън.

Тя му предложи цигара, сама запали и едва след това попита:

— И така, мистър Мейсън, как предпочитате — да си разменим леки удари или веднага да ме нокаутирате?

— Това зависи от силата на съперника.

— В такъв случай по-добре да си нанасяме леки удари.

— Лично аз смятам, че ще бъде най-добре от самото начало да бъдем откровени. Вие ще ми разкажете всичко, а после аз ще ви задам няколко въпроса.

— Не ми харесва тази процедура. По-добре задавайте въпроси.

— Чудесно. Вие познавате ли Дъглас Хепнер?

— Да.

— Откога го познавате?

— Срещнахме се преди три или четири месеца на кораба, с който се връщах от Европа.

— Бяхте ли приятели?

— На кораба ли?

— И там, и по-късно, на брега.

— Нека да кажем така — сприятелихме се на кораба, продължихме и после, на брега, а след това прекъснахме връзката и аз го изгубих от погледа си. После съвсем случайно се срещнахме в една художествена галерия и естествено продължихме връзката си. Спомням си, че той ми предложи да отидем и да пийнем някъде, а след това ме покани на обяд. Тогава бях заета, но приех поканата за друга вечер. Позволете ми да попитам, все пак, каква е причината да ми задавате подобни въпроси и защо смятате, че от това ще се интересува полицията?