Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 5

Достатъчно време, прецени отново и изчака Джим да спусне обратно коша. Саймън стоеше с изплезен език при носа. И за него, както и за господаря му, нямаше по-любимо място от водата.

Работеха в синхрон и в почти пълно мълчание; разбираха се само с някое и друго изсумтяване, свиване на раменете или тихо проклятие. Работата им доставяше удоволствие: раците бяха в изобилие. А имаше години, когато изглеждаше, че зимата сякаш ги е унищожила до един или че водите никога няма да се стоплят достатъчно, та да ги примамят.

През такива години всички рибари мизерстваха. Освен ако не се препитаваха и по друг начин. Етан възнамеряваше да си осигури допълнителен доход чрез строеж на яхти.

Братята Куин почти довършваха първата яхта. И каква красавица бе само! А Камерън осигури и следващ клиент — някакъв богат тип, когото познаваше от състезанията. Съвсем наскоро щяха да започнат да строят и втора яхта. Етан не се съмняваше, че брат му ще накара парите да потекат към тях.

Ще успеят, уверяваше се той, въпреки съмненията и оплакванията на Филип.

Погледна към слънцето, прецени часа и установи бавното, но неспирно придвижване на облаците от запад.

— Да се прибираме, Джим.

Бяха прекарали едва осем часа във водата; кратък ден. Ала помощникът му не се оплака. Знаеше, че не бурята е причина Етан да обърне лодката към брега.

— Момчето ще се прибере от училище по това време — подхвърли.

— Така е — кимна Етан.

И макар че Сет можеше да стои и сам вкъщи следобед, младият мъж не искаше да предизвиква съдбата. Десетгодишно момче с характера на Сет представлява истински магнит за пакостите.

След две седмици Кам щеше да се завърне от Европа; тогава двамата ще съумеят да се справят. Но в момента, той носеше отговорност за Сет.

Водата в залива придоби оловносивия цвят на небето, но нито мъжете, нито кучето обръщаха внимание на разлюлялата се лодка. Сега Саймън стоеше на кърмата с вдигната глава; вятърът вееше назад ушите му, а той се усмихваше, както се усмихват кучетата. Етан сам построи лодката и не се съмняваше, че съдът ще се справи. Не по-малко спокоен от кучето, Джим потърси заслон при тентата и запали цигара.

Туристи оживяваха крайбрежната ивица на Сейнт Кристофър. Ранните юнски дни ги примамваха от близките градове, изкушаваха ги да напускат столичните предградия и Балтимор. Представяше си, че мислят за Сейнт Кристофър като за старинно местенце с тесни улички, къщурки с кепенци и магазинчета. Гостите обичаха да наблюдават рибарите, да следят как вещо се справят с уловените раци, без да пострадат, и да ядат пирог с раци или да се хвалят пред приятели каква вкусна супа са опитали. Отсядаха в пансионите — Сейнт Кристофър се гордееше с четири — и харчеха парите си в ресторантите и магазинчета за сувенири.

Етан нямаше нищо против туристите. Когато заливът не проявяваше особена щедрост, градчето се препитаваше от туризъм. И си представяше как вероятно ще настъпи моментът, когато някой от същите тези туристи ще пожелае ръчно направена яхта.