Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 7

Сякаш в отговор на мислите му, Саймън скочи във водата и заплува към брега, а Етан се захвана с въжетата. Прибра кутията, в която носеше обяда си, и тръгна към къщата.

Свали мокрите рибарски ботуши пред задната веранда. Майка му толкова ги гонеше и им се караше като деца, че им стана навик да не нанасят кал вътре. Ала не спря мокрото куче да се вмъкне вътре преди него.

Изведнъж видя блестящия под и лъснатите плотове.

По дяволите, бе единственото, което му мина през ума, докато изучаваше отпечатъците от кучешки лапи и чу щастливото излайване на Саймън. Последва весел писък, нов лай и после — смях.

— Целият си мокър! — Женският глас бе нисък, мек и весел. Но в него имаше и твърдост; това накара Етан да трепне. — Вън, Саймън! Веднага. Иди да изсъхнеш на предната веранда.

Отново последва весел писък, бебешко гукане и момчешки смях. Всички са тук, сети се Етан, като прокара ръка през мокрите си коси. Щом чу приближаващите се към него стъпки, тръгна към килера, където стояха кофата и парцалът.

— О, Етан!

С ръце на тънката си талия и поглед, насочен към следите от кучешки лапи по току-що лъснатия под, Грейс Мънроу стоеше пред него.

— Ей сега ще оправя. Съжалявам. — Парцалът още бе влажен и прецени, че не е най-разумно да я погледне право в очите. — Не се замислих — промърмори, докато пълнеше кофата на мивката. — Не знаех, че ще идваш днес.

— Значи смяташ за редно да позволяваш на мокри кучета да тичат из къщата и да цапат пода, когато ме няма, така ли?

Той сви рамене.

— Когато излязох сутринта, беше мръсно, та няколко мокри лапи нямаше да му се отразят кой знае колко трагично. — Поотпусна се. Напоследък непрекъснато му трябваха няколко минути да се отпусне в присъствието на Грейс. — Но ако подозирах, че ще си тук да ми се скараш, щях да го спра на верандата.

Обърна се усмихнат и това я накара да въздъхне.

— О, дай ми парцала. Аз ще оправя.

— Не. Кучето е мое, то изцапа. Май Обри проплака.

Младата жена се облегна на рамката на вратата. Беше уморена — често й се случваше. И днес работи осем часа. А довечера й предстояха още четири, през които трябваше да разнася питиета в заведението „При Снидли“.

Понякога нощем едва се добираше до леглото и бе готова да се закълне, че не би могла повече да се изправи.

— Сет я наглежда. Наложи се да променя графика. Сутринта госпожа Линлей ме помоли да отложа чистенето при нея за утре. Свекърва й позвънила от Вашингтон да се самопокани на вечеря. Разправя, че свекърва й гледала на всяка прашинка като на грях срещу Господа. Реших да почистя при теб днес вместо утре. Нямаш нищо против, нали?

— Включвай ни в графика си, когато ти е удобно, Грейс. Знаеш колко сме ти благодарни.

Докато чистеше пода, я наблюдаваше крадешком. Харесваше я. Заради златистите й коси и дългите крака винаги я оприличаваше на млада кобила. Подстригваше косите си по момчешки късо, но той харесваше прическата й.

Тялото й не се отличаваше много от тези на манекените, които печелят милиони долари, но знаеше, че Грейс не поддържа стройната си елегантна фигура заради модата. Припомни си колко слабичка беше и като дете. Беше седем-осемгодишна, когато той за пръв път се появи в Сейнт Кристофър и в семейство Куин. Значи сега тя бе на двадесет и няколко; а думата „кльощава“ не й подхождаше напълно.