Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 4

— Какво искаш да кажеш?

Баща му въздъхна:

— Нещо ти липсва, Етан. Изчакваш и си измисляш оправдания, вместо да действаш. Ако в близко време не направиш нещо, пак ще ти се изплъзне.

— Какво? — Сви рамене и подкара лодката към следващата шамандура. — Имам всичко необходимо, всичко, което искам.

— Не „какво“, а „кой“. — Възрастният мъж се развесели и потупа сина си по рамото. — Събуди се, Етан.

И той се събуди със странното усещане, че още чувства досега на едрата позната ръка върху рамото си. Но отговорите продължаваха да му убягват.

Първа глава

— Хванали са се истински хубавци, кап’тане.

Джим Бодайн хващаше предпазливо раците и ги хвърляше в резервоара. Нямаше нищо против хищните щипки — белезите по загрубелите му ръце го доказваха. Носеше традиционните за занаята ръкавици, но както всеки рибар щеше да потвърди — те бързо се късаха. А имаше ли дупка в тях, раците винаги успяваха да я намерят.

Работеше съсредоточено, застанал леко разкрачен в люлеещата се лодка. Тъмните му очи проблясваха на обветреното от годините, слънцето и вятъра лице. Можеше да е на всякаква възраст от петдесет до осемдесет години и Джим ни най-малко не се интересуваше на колко ще решат, че е.

Винаги наричаше Етан „кап’тане“ и рядко казваше повече от едно изречение наведнъж.

Етан насочи лодката към следващия кош. Управляваше с дясната ръка, а с лявата движеше скоростите. Винаги имаше какво да се пипне и дооправи при всяко заложено гърне за раци.

Заливът Чесапийк можеше да е изключително щедър, когато реши, но обичаше да прави нещата трудни и да те накара да се поизпотиш, за да събереш добър улов.

Младият мъж познаваше залива така добре, както и себе си. Понякога дори си мислеше, че го познава по-добре — променливите му настроения, водите, изпълнени с тайни. От север на юг се стелеше в продължение на триста километра, а на ширина бе едва шест. Сейнт Кристофър се гушеше в южната част на щата Мериленд и обитателите му зависеха от щедростта на залива, затова проклинаха капризите му.

Етан обожаваше водите около дома си; на много места те се превръщаха в тресавища, на други поточета прорязваха сушата и се виеха сред дъбови гори.

Заливът с променливите сезони, внезапните бури и винаги и навсякъде с мирис на вода стана негов свят.

Прецени движението си и с опитна ръка насочи пръта вещо и умело към следващия кош. Само след секунди той се показа от водата — обвит с водорасли и пълен с раци. Видя щипките на порасналите екземпляри, видя по-дребните женски.

— Добре се е напълнил — отбеляза Джим и пое препълнения кош, за да го сложи в лодката, сякаш тежеше грамове, а не килограми.

Водите бяха развълнувани и Етан знаеше, че ще има буря. Управляваше лостовете с колене, когато ръцете му бяха заети.

Погледна на запад, където се трупаха облаци. Разполагат с достатъчно време, прецени той, да минат през всички кошове и да видят колко раци са се уловили. Знаеше, че на Джим му трябват пари, а и на него не бяха излишни, за да поддържа бизнеса със строежа на яхти, който започна заедно с братята си.