Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 3

Саймън, кучето му, мързеливо се протегна и се надигна от пода, където лежеше, свито на кълбо. Опашката му се мяташе енергично. Етан сложи кафето да се свари и го почеса разсеяно по главата.

Отново си припомни съня. Той и баща му са на лодката и проверяват улова от раци. Сами са. Слънцето грее ослепително и силно; водата е гладка като огледало. Стори му се така реално — сега си даде сметка, — че сякаш усещаше мириса на вода, риба и пот.

Гласът на баща му — така добре го помнеше — се извисяваше над шума от мотора и крясъците на чайките.

— Знаех, че ще се грижите за Сет… Тримата заедно.

— Нямаше защо да умираш, за да провериш — отбеляза Етан, едва сдържайки огорчението и яда си; обикновено не им позволяваше да се проявят.

— И аз не възнамерявах да го сторя — увери го Рей, докато вадеше раци от кошницата, която той държеше. Плътните оранжеви ръкавици светеха ярко на слънчевата светлина. — Повярвай ми. Хванали са се няколко добри екземпляра.

Етан погледна към улова по-скоро неволно, по навик, но остана изненадан от броя и големината на раците. Обаче в момента не уловът беше важен.

— Искаш да ти повярвам, а не ми обясняваш.

Рей му хвърли кос поглед и килна назад червената шапка, която носеше над буйната си прошарена коса. Носеше тениска с щампован карикатурен портрет на Джон Стайнбек. Под образа надписът гласеше, че големият американски писател няма нищо против да работи за хляба си, но не изглеждаше особено щастлив в момента.

За разлика от него Рей Куин пращеше от здраве и енергия; страните му бяха червендалести, а дълбоките бръчки сякаш говореха за пълноценното задоволство на шестдесетгодишен жизнен човек, на когото предстоят още дълги години живот.

— Сам ще трябва да намериш отговорите. — Той се усмихна на сина си и в ясните му сини очи заиграха пламъчета. — Така стават по-значими. Гордея се с теб.

Етан усети парене в очите и пристягане на сърцето. Продължи умело да оправя нещата.

— За какво?

— За това, че те има. За това, че си Етан.

— Трябваше по-често да се отбивам. Не биваше да те оставям толкова често сам.

— Не говори глупости! — Тонът му издаваше и раздразнение, и нетърпение. — Да не съм инвалид? Ще се ядосам, ако мислиш за мен по този начин и се обвиняваш, че не си се грижил за мен, така да знаеш. По същия начин си готов да виниш Кам, защото предпочита да живее в Европа, и Филип, защото се премести в Балтимор. Здравите пиленца напускат гнездото. Двамата с майка ти отгледахме здрави пиленца.

Преди младият мъж да успее да отговори, Рей вдигна ръка. Жестът бе така характерен — професорът изразява нежелание да го прекъсват, — че Етан се усмихна.

— Липсваха ти. Затова им се сърдиш. Те напуснаха, а ти остана; изпитваше потребност да са наоколо. Е, сега нали отново сте заедно?

— Така изглежда.

— Сдоби се и с красива снаха, сложихте началото на бизнеса за строеж на яхти и лодки, пък и това… — Рей направи широк жест към водата. — А и притежаваш нещо, от което Сет се нуждае. Търпение. Дори прекалено в някои случаи.