Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 125

— Не засягай този въпрос, Кам.

— И ти не го засягай. Мама и татко не биха искали това от нас.

— Няма нищо общо с тях.

— Всичко има общо с тях. Слушай…

Преглътна ругатнята, защото видя, че Сет пристига тичешком.

— Хей, шибаният лед вече се разтапя.

Кам се изправи и се намръщи на момчето по-скоро по навик, отколкото от яд.

— Не се ли разбрахме да не чувам думата „шибан“?

— И ти я използваш — напомни му Сет и остави торбата с лед.

— Не измествай въпроса.

Сет изсипа леда в хладилната чанта и попита:

— Защо?

— Защото Анна ще ми съдере задника, ако я караш така. А ако тя съдере моя, приятелче, аз ще съдера твоя.

— Леле, колко ме изплаши.

— Точно така трябва да бъде.

Продължиха да се заяждат, а Етан продължи с лакирането. Не ги чуваше, а се съсредоточаваше върху работата си и така не мислеше колко е нещастен.

Седемнадесета глава

Щеше да е идеално. Беше толкова очевидно, че Грейс се зачуди как не й е хрумнало досега. Някога често излизаха с лодката по залез: водата е спокойна, а небето — розово-златно. Заливът беше част от живота им.

Знаеше, че не е само място, където Етан работи. То беше и място, което обичаше.

Лесно го уреди. Щом му спомена, той я изгледа изненадан, а после се усмихна:

— Бях забравил колко обичаш да плаваш.

Трогна се, когато разбра, че е очаквал и Обри да е с тях. Но ще има и следващи разходки, помисли си тя. Цял живот заедно за тях тримата. Но в днешната топла вечер с лек бриз ще бъдат само двамата.

Щом си представяше реакцията му, когато ще му направи предложението да се оженят, не можеше да сдържи усмивката си. Виждаше го как спира и я поглежда изненадано с великолепните си сини очи. Тя ще се усмихне, ще протегне ръка към него, докато лекият ветрец ги носи по тъмните води. И ще сподели всичко, което й е на сърцето.

„Толкова много те обичам, Етан. Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. Ще се ожениш ли за мен? Искам да сме семейство. Искам да прекарам живота си с теб. Да те даря с деца. Да те направя щастлив. Не чакахме ли достатъчно дълго?“

Тогава, знаеше тя, ще се появи усмивката му. Плавната красива усмивка, която пробягва по лицето му, настанява се в очите. Вероятно ще промърмори нещо в смисъл, че е възнамерявал да й направи предложение.

И двамата ще се засмеят, ще се прегърнат, а слънцето ще продължи да потъва във водата. И съвместният им живот ще започне.

— Къде отплава, Грейс?

Тя примигна и видя Етан, застанал при кормилото, да й се усмихва.

— Размечтах се — призна тя и се позасмя. — Залезът е най-доброто време за мечти. Толкова е спокойно. — Изправи се и се сгуши под ръката му. — Толкова се радвам, че успя да се откъснеш за няколко часа, за да направим тази разходка.

— Яхтата ще е готова до месец. — Зарови лице в косите й. — Съкратихме графика с две седмици.

— Всички работите толкова усилено.

— Заслужава си. Днес дойде собственикът.

— О? — И това, помисли си тя, е част от общото помежду им: така непринудено разговарят за всекидневието си. — Какво каза?