Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 124

Кам надигна каната и пи направо от нея.

— Топлината изнервя някои хора.

— Не съм нервен. Просто ми е горещо. Къде е хлапето?

— Изпратих го за лед.

— Хубава идея. Иде ми да се гмурна във водата. Там долу няма почти никакъв въздух.

Етан кимна. Само по себе си лакирането бе тежка работа, но да работиш в каютата, сигурно е все едно да си в ада. Затова предложи:

— Да се сменим за малко.

— Мога да се справям със задълженията си.

Етан само сви потните си рамене.

— Както искаш.

Кам стисна зъби:

— Добре де, нервен съм. Топлината размеква мозъка ми и постоянно се чудя дали онази уличница е получила вече писмото на Анна.

— Вероятно. Пусна го във вторник, а днес е петък.

— Знам кой ден е, Етан. — Избърса потта от лицето си и навъсено погледна брат си. — Не се ли притесняваш?

— Нищо няма да се промени, независимо дали се притеснявам или не. Тя ще постъпи както си е наумила. — Погледът му, остър като бръснач, се стрелна към брат му. — И тогава ние сме на ход.

Кам крачеше по палубата, спря пред вентилатора, а после се върна при Етан.

— Не разбирам как може да си толкова спокоен, когато всичко отива по дяволите!

— Научих се да го постигам — отвърна той, продължавайки да нанася лака.

Кам разкърши изтръпналите си рамене, забарабани с пръсти по бедрото си. Трябва да измисли друга тема, иначе ще полудее.

— Как мина срещата ти онази вечер?

— Прилично.

— Господи, Етан, да отида ли да взема клещите?

Брат му се усмихна.

— Вечерята беше хубава. Пихме от онова френско вино, по което Филип е луд. Приятно е на вкус, но не разбирам защо толкова го превъзнасят.

— Е, а легнахте ли заедно?

Етан погледна брат си, видя широката му усмивка и отвърна в същия дух:

— Да, а вие?

Развеселен, ако не поуспокоен, Кам отметна глава и се засмя.

— Господи, това е най-хубавото нещо, което ти се е случило. Не говоря за секса, макар и той определено да ти се отразява добре. Тази жена ти пасва като ръкавица.

— Защо? — попита Етан.

— Защото е стабилна като скала, красива като картина, търпелива като светица и с достатъчно жажда за живот, за да раздвижи и теб. Предполагам, скоро пак ще стягаме градината за сватба.

Пръстите на брат му стиснаха четката.

— Няма да се оженя за нея, Кам.

Не само думите, но и тонът му накараха Кам да присвие очи. Долови отчаянието.

— Вероятно не съм преценил нещата правилно — обади се бавно Кам, — но мислех, че имаш сериозни намерения към нея.

— Напълно съм сериозен относно Грейс. Както и за много други неща. — Потопи четката в лака. — Но не възнамерявам да се женя.

При други обстоятелства Кам щеше да изостави темата. Щеше да сви рамене и да се отдалечи. Обаче познаваше Етан прекалено добре, обичаше го и не желаеше да го остави сам с болката му. Клекна при перилата така, че лицата им бяха съвсем близо.

— И аз не възнамерявах да се женя — подхвана. — Плашех се до смърт. Но когато в живота ти се появи жена — жената, — е много по-страшно да я изпуснеш.

— Знам какво правя.

Упоритият израз не спря Кам.

— Все така смяташ. Надявам се този път да си прав. Надявам се да не са някакви глупости от миналото ти, от времето на момчето с вид на призрак, което един ден мама и татко доведоха вкъщи. Онова момче, дето се будеше и пищеше посред нощ.