Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 121

Ще изчака да са сами, в позната обстановка. Разбира се, че така ще постъпи. Затова му се усмихна, докато той палеше двигателя.

— Вечерята беше чудесна, Етан.

Имаше лунна светлина, както очакваше, помисли си Грейс, докато прокарваше пръсти по косите на дъщеря си. Преди известно време взе решение да отгледа това дете сама, да му даде всичко необходимо. Сега всичко се променяше. Етан ще е баща на нейното момиченце. Любещ родител, който ще я пази и обича.

Един ден заедно ще сложат Обри да спи. Един ден ще стоят пред друго кошче и ще наблюдават друго бебе как спи. С Етан може да се наслади на подобна обикновена радост — спокойния момент на изпъстрената с лунна светлина тъмнина, когато наблюдаваш детето си как спи.

Той ще им дава толкова много, помисли си тя. А и тя имаше много, което да му даде.

Мъж като Етан, знаеше Грейс, ще долови първите признаци на живот на бебето със сърцето си, така както тя ще ги долови в утробата си. Ще го изживеят заедно, както и целия живот от приятни ежедневни мигове.

Отиде тихо във всекидневната и го видя застанал до мрежестата врата, загледан навън. Изпита моментна паника. Нали не си тръгваше? Не може да си тръгва! Не сега. Не преди…

— Искаш ли кафе? — попита тя напрегнато.

— Не, благодаря. — Извърна се. — Спи ли?

— Да, да. Всичко е наред.

— Толкова прилича на теб.

— Смяташ ли?

— Особено когато се усмихва. Грейс…

Забеляза как очите й се впиват в неговите, как сияят. За миг му се стори, че миналото няма значение. Възможно е да са винаги тримата заедно през тихите вечери в малката къщурка. Това би могло да е неговото бъдеще. Искаше му се да вярва, че е възможно животът му да бъде такъв.

— Бих искал да остана, да бъде с теб тази вечер.

— Искам. — Струваше й се, че го разбира. Желае първо да й засвидетелства любовта си. Тя протегна ръка: — Ела да си легнем, Етан.

Постара се да е изключително нежен, бавно да я отведе до горната площадка. Задържа я там и изпълни тялото й със сладостни усещания.

Чувстваше се заобиколена от любов. Отвърна му със същото.

Нежността му я трогна до сълзи. Знаеше, че потребностите му могат да са диви, бързи, безумни. И това я изпълваше с тръпка. Но съществуваше и другият Етан — тази част от него — грижовен, внимателен, чувствителен, който караше сърцето й да ликува.

Когато проникна в нея, когато се сляха в едно, устните му се впиха в нейните, за да поемат всеки неин дъх. Тя го усети как потреперва от наслада и после бавно се отпуска върху нея.

Извъртя я така, че да се настани удобно върху рамото му и да се сгуши в него. Не преставаше да я милва и гали. Клепачите й натежаха. Сега, помисли си тя, унасяйки се. Ще й предложи сега. Докато чакаше, заспа.

Беше на десет и последният път, когато го би, насини здравата гърба му. Никога не го удряше по лицето. Бързо схвана, че повечето клиенти не обичат да виждат насинени очи и разкървавени устни по стоката.

Почти престана да използва юмруците си. Откри, че колан или четка за коса вършат по-добра работа. Обичаше четките с острите твърди зъбци. Първия път, когато го наложи с четка, обезумял от шок и болка, той се съпротивлява като луд и разкървави устните й. Тогава юмруците пак влязоха в действие и той намери спасение като загуби съзнание.