Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 66

Замисли се дали да не посети няколко местни кафенета и да остави визитни картички, но нямаше сили да се преоблича. Петък вечер. А тя отново бе сама. Без никакви надежди за гореща среща. Сватовницата се нуждаеше от сватовница. Анабел копнееше да се омъжи, да има семейство, работа, която обича… Толкова много ли искаше от живота? Но как ще намери своята половинка, след като постоянно трябваше да запознава най-свестните и готини мъже с други жени? Не че Хийт беше най-свестният и най-готиният. Той само си въобразяваше, че от него ще излезе добър съпруг. Не, това не беше честно. С каквото и да се заемаше, този тип го вършеше добре и наистина се стараеше да си избере подходяща съпруга. Бъдещето щеше да покаже дали ще успее. За щастие, това не бе неин проблем.

Извади едно дивиди с филма «В очакване на Гуфман»*, после си спомни, че беше на Роб, и избра «Шантав петък». Тъкмо стигна до мястото, когато актрисата Джейми Лий Къртис и дъщеря й си разменят телата, когато телефонът иззвъня.

[* Американска комедия от 1996 г. — Бел.прев.]

— Анабел, обажда се Рейчъл.

Тя спря дивидито.

— Как върви?

— Не върви. Тази работа не е за мен.

— Какво искаш да кажеш? Откъде се обаждаш?

— От дамската тоалетна в «Тру». Срещата не се получава. Двамата с Хийт се забавлявахме страхотно, когато ни запозна — спомняш си — но сега сякаш всичко върви накриво.

— Знаех си, че така ще стане. Цялата вечер е говорил по мобилния, нали?

— Не е провел нито един разговор. Всъщност се държа като идеален джентълмен. Но и двамата прекалено много се стараем да поддържаме разговора.

— През цялата седмица е бил на път. Може би е уморен.

— Не мисля, че това е причината. Просто… нищо не става. Наистина съм разочарована. Първия път усетих помежду ни да прехвърчат искри. Не си ли съгласна?

— Определено. Попитай го за работата му. Или за бейзбола. Той е фен на «Сокс». Не се отказвай и опитай отново.

Рейчъл каза, че ще послуша съвета й, но не звучеше много оптимистично. Когато затвори, Анабел се почувства обезнадеждена… И облекчена.

Още една причина да бъде потисната.

Нощни пеперуди кръжаха около лампите с метални мрежи над вратите. Барът, разположен в бивш склад недалеч от Норт Авеню, се наричаше «Сюи», а на табелата над входа се кипреше огромна червена свиня с кепе на шофьор на камион.

— Очарователно — отбеляза Порша провлечено.

Боди й се ухили с глуповата, нагла усмивка, напълно в тон със заплашително обръснатата му глава, зловещите татуировки и мускули на бияч.

— Знаех, че ще ти хареса.

— Бях саркастична.

— Защо?

— Защото това е бар за спортисти.

— Нима не харесваш такива? Странно.

Отвори вратата пред нея.

Тя завъртя очи и го последва. Огромното и шумно помещение вонеше на вкисната бира, пържени картофки, афтършейв и пот. От него се преминаваше в по-голям салон с маси за консумация и игрални маси, а по стените от сгуробетон бяха окачени емблемите на чикагските отбори. Порша зърна в дъното още по-голяма зала с метални шкафчета и покрита с пясък волейболна площадка, заобиколена от оранжева пластмасова ограда. Надуваеми секс кукли, етикети от бирени бутилки и лазерни мечове от «Междузвездни войни» висяха от откритите греди. Момчетата никога не се променяха. Слава богу, това не беше от местата, където се навъртаха приятелите й.