Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 67

След кратък размисъл как да се облече за вечерта, Порша изрови един стар тъмнолилав памучен панталон, впито тъмносиньо потниче без презрамки и чифт ниски сандали. Дори замени диамантените обици с обикновени сребърни халки. Следвайки Боди, мина покрай шумна група от двайсетинагодишни веселяци, загърбили телевизорите над главите им, за да се наливат с текила на бара. Докато тълпата се разтваряше пред тях, тя забеляза, че погледите на жените се насочват само към придружителя й. Някои го поздравиха по име. Мускулестите мъже винаги изглеждаха някак тромави, но кафявото поло и памучният панталон идеално подчертаваха мощната му фигура, а жените не пропускаха подобни гледки.

Порша го следваше неотклонно — пространството зад него беше достатъчно широко, за да не се сблъска с никого — като го остави да я отведе към масата, от която се разкриваше изглед към механичния бик и площадката за волейбол в съседната зала. Реши, че е рисковано да си поръча вино или някакъв коктейл, затова предпочете светла бира, но настоя да е в бутилка. Това все пак бе някаква гаранция да не й сипят нещо в питието.

На свой ред той си поръча халба бира и най-безцеремонно я огледа.

— На колко си години?

— Достатъчно възрастна, за да зная, че това е най-отвратителната среща в живота ми.

— Трудно е да се определи възрастта на такива като теб. Имаш страхотна кожа, но очите ти са като на старица.

— Нещо друго? — попита тя студено.

— Предполагам, че си някъде около четирийсет и три, четирийсет и четири.

— На трийсет и седем съм — тросна се Порша.

— Не, аз съм на трийсет и седем. Ти си на четирийсет и две. Направих някои проучвания.

— Тогава защо питаш?

— Исках да проверя дали се издаваш, като лъжеш. — Светлите му очи блеснаха развеселено. — Сега вече зная.

Но тя запази самообладание и не отвърна на предизвикателството.

— Срещата приключи ли?

— Едва започва. Мисля, че е по-добре да хапнем, след като поиграем, съгласна ли си?

— Да поиграем ли?

Събеседникът й кимна към волейболната площадка.

— Играта започва след четирийсет минути.

— Добре. Значи, ще е, след като си тръгна.

— Вече записах и двама ни за играта. Трябва да играеш.

— Не позна.

— Трябваше да ти кажа да си вземеш шорти.

— Навярно умът ти е бил зает с по-важни неща.

— Ти си една красива кучка — ухили се Боди.

— Благодаря.

Усмивката му стана по-широка и кожата й настръхна. Порша за пореден път се замисли дали се прави на по-глупав, отколкото е.

— Определено си кучка — рече той. — Днес имам късмет. — Жената трепна, когато той се протегна към нея, но върхът на пръста му само докосна леко вдлъбнатината на шията й и през нея сякаш премина ток. — Двамата с теб ще бъдем страхотна двойка… ако успея да ти сложа нашийник и да те държа здраво на каишка.