Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 68

Поредна порция електрически заряд опари нервните й окончания и тя се отдръпна рязко. За щастие, трима от редовните посетители, които висяха на бара, избраха точно този момент, за да се приближат. Всички бяха млади и се отнасяха с уважение към придружителя й. Боди я представи, но те явно се интересуваха само от него. От разговора им Порша разбра, че той е играл професионален футбол, но докато мъжете разговаряха за спорт, отново я споходи необичайното и неприятно чувство, че сякаш е невидима. Позволи си да се отпусне за малко. Все пак, когато младежите се отдалечиха, реши, че е време да поеме юздите в свои ръце.

— Разкажи ми за себе си, Боди. Къде си роден?

Той я изгледа замислено, като че ли се чудеше доколко да бъде откровен.

— В една точка на картата на Южен Илинойс.

— Значи си момче от малко провинциално градче.

— И така може да се каже. Израснах в парк за каравани, бях единственото дете. — Отпи от бирата си. — Спалнята ми гледаше към двора с боклуците.

Трудното детство сякаш бе изписано на челото му и думите му не я изненадаха.

— А родителите ти?

— Майка ми умря, когато бях на четири години, а баща ми беше привлекателен алкохолик, когото жените харесваха. Повярвай ми, докато растях, край нас се навъртаха доста.

Всичко беше толкова мизерно и гнусно, че Порша съжали за въпроса си. Замисли се за бившия си съпруг с безупречното му родословие и десетките други мъже, с които бе излизала през годините. Някои от тях си бяха проправили сами път в живота, но притежаваха вкус и добри маниери. И ето я сега в бар за спортисти, в компанията на мъж с външност на гангстер, който си изкарва насъщния, като пъха трупове в багажниците на колите. Още един признак, че добре подреденият й живот се изплъзваше в непозната посока.

Боди се извини, че става за малко, а тя извади мобилния си. Имаше едно съобщение от Хуанита Брукс, директор на Групата за инициатива в малкия бизнес. Порша незабавно й позвъни. Доброволната работа за ГИМБ й бе помогнала да запълни пустотата в живота си след развода. При все че не си бе признавала пред никого, копнееше за признание — доказателство, че е най-добрата — и обучението на тези начинаещи в бизнеса жени й даваше точно това. Имаше да сподели толкова много опит и мъдрост, натрупани с много труд и усилия през годините. Само да искаха да я чуят.

— Порша, говорих с Мери Чърсо — каза директорката на групата. — Зная с какво удоволствие я съветваше, но… тя е помолила да бъде прехвърлена към някой друг.

— Някой друг? Но това е невъзможно. Прекарах толкова време с нея. Работих много упорито. Защо го е направила?

— Мисля, че малко се е изплашила — обясни Хуанита. — Също като останалите. — Тя се поколеба за миг. — Оценявам приноса и отдадеността ти, Порша. Наистина ги оценявам, но по-голямата част от жените, които идват при нас, се нуждаят от по-внимателно и снизходително отношение.

Агентката слушаше изумена, докато директорката й обясняваше, че в момента няма конкретна желаеща от групата, с която да работи, но щом се появи някоя «специална», непременно ще й се обади. След това затвори.