Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 65

— Фийби не е глупава. Мислиш ли, че ще повярва?

— Ако си достатъчно убедителна, ще повярва. — Той се изправи и се насочи към вратата. — Преуспелите хора си създават собствена реалност, Анабел. Поеми топката и влизай в играта.

Преди да му отвърне, че тя вече е в играта и играе толкова твърдо, колкото умее, Хийт вече крачеше надолу по тротоара пред дома й. Младата жена отиде до вратата и я затвори. За пореден път я бе видял в неблагоприятна светлина: никакъв грим, неработещи телефони, а за капак — разправията с господин Броницки. Но пък имаше и нещо положително в цялата работа — в сравнение с нея Рейчъл щеше да му се стори много по-привлекателна довечера.

Запита се дали след срещата ще се озоват в леглото. Мисълта я потисна още повече. Отиде в кухнята, наля си чаша студен чай, сетне се върна в офиса и се обади на Джон Нейджър, за да провери как е минала срещата на обяд, която му бе уредила.

— Тя имаше настинка, Анабел. Кихаше и кашляше. Сигурно гъмжеше от микроби.

— Джон, всички имаме микроби.

— Въпросът е в какво количество.

Зачуди се как Хийт би се справил с някой хипохондричен клиент.

— Тя иска да се видите отново — поде отново младата жена, — но ако не желаеш, имам други клиенти, които биха проявили интерес.

— Ами… Тя е много хубава.

— И пълна с микроби, както всички останали жени, с които те запознах. Е, ще рискуваш ли?

В крайна сметка Джон се съгласи да опита. Анабел извади прахосмукачката, обра разсеяно малко прах на долния етаж и напълни каната с вода, за да полее африканските теменужки на баба си. Докато добавяше няколко капки течен тор, се замисли дали да не уреди среща между госпожа Портър и господин Клемънс. И двамата бяха овдовели, около седемдесетгодишни, пак от онези клиенти на Нана, от които сърце не й даваше да се отърве. Госпожа Портър беше афроамериканка, а господин Клемънс — бял, което можеше да причини семейни неприятности, но когато ги срещна в бакалията, сватовницата усети, че помежду им съществува симпатия, а освен това и двамата обичаха да играят боулинг. Занесе каната в офиса. Дали някога щеше да се отърве от тези старци? Независимо колко пъти им обясняваше, че «Брачна агенция Мирна» вече не съществува, те продължаваха да я търсят. А което беше още по-лошо, очакваха да й плащат евтини такси, както някога на баба й.

Свърши с поливането на африканските теменужки и седна на компютъра, за да плати сметките онлайн. Благодарение на чека на Хийт можеше да уреди най-спешните плащания. Вчера се бе обадила на Мелани, за да я попита дали би искала да подпише договор с нея, като по този начин се издаде, че няма много клиенти. За щастие, Мелани притежаваше чувство за хумор и се заинтересува от предложението й. Изглежда, нещата започваха да се подреждат.

Настолният часовник с малката русалка върху бюрото монотонно тиктакаше. Хийт вероятно вече е отишъл да вземе Рейчъл. Смятаха да отидат в «Тру», където поднасяха хайвера в миниатюрни стъклени чинийки, оформени като стълбичка, а вечерята за двама лесно можеше да стигне до четиристотин долара. Не че някога бе ходила там, но беше чела за ресторанта.