Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 64

Unknown

— Може би няма да е зле да отидете на «семейна консултация».

— Как съм могла изобщо да си мисля, че е добра идея да позволя на майка ми винаги да е във връзка с мен? — Тя се отпусна на един стол. Изражението й беше смесица от възмущение и тъга. — Кажи ми, че не си тук, защото искаш да отмениш срещата с Рейчъл довечера.

— Не. Срещата остава.

— Тогава какво има?

— Мисия на добра воля. Видях днес Моли в централата на «Старс» и тя ме помоли да ти напомня за утре. В един часа.

— Партито… Почти го бях забравила. — Анабел наклони глава и очите й с цвят на мед отново блеснаха подозрително. — И си карал чак до тук само за да ми напомниш за партито на Фийби?

— Партито на Фийби? Мислех, че е на Моли.

— Не.

Още по-добре. Хийт взе малкия розов заек «Бийни Бейби»*, който се кипреше на монитора на компютъра й и го повъртя изучаващо между пръстите си.

[* Марка детски плюшени играчки, които вместо традиционния дунапренов пълнеж имат такъв от топчета или бобчета; на англ. «боб» е bean. — Бел.прев.

— Всички партита на Кейлбоу ли посещаваш?

— Била съм на няколко — отвърна младата жена предпазливо. — Защо?

— Мислех си дали да не те придружа, за да не си сама. — Завъртя зайчето с дупето нагоре и го дръпна за опашката. — Или вече имаш друга уговорка?

— Не, това не е… — Анабел се отпусна отново на стола зад бюрото и очите й се разшириха. — Леле! Това наистина е жалко. Ти ме използваш, за да се добереш до Фийби. Не можеш да получиш покана за партитата й и сега използваш мен.

— Правилно — отвърна той и постави заека на мястото му.

— И дори не те е срам.

— Трудно е да засрамиш един спортен агент.

— Не разбирам. Фийби и Дан канят всички на купоните си.

— Двамата с нея преминаваме през труден период. Отношенията ни са доста сложни, това е всичко. Искам да ги изгладя.

— И смяташ, че това може да стане по време на някое парти?

— Предполагам, че тя ще е по-благосклонна, ако се срещнем в неформална обстановка.

— И откога са ви обтегнати отношенията?

— От почти седем години.

— Боже!

Хийт се зае да изучава репродукцията на Джаспър Джонс.

— Когато започнах кариерата си, бях твърде агресивен и я представих в доста неласкава светлина. Извиних й се, но изглежда, тя не може да го забрави.

— Не съм сигурна, че това е най-добрият начин да подобриш отношенията си с нея.

— Виж, Анабел, искаш ли да ми помогнеш, или не?

— Работата е там, че това…

— Добре — прекъсна я той рязко. — Постоянно забравям, че двамата имаме различни философии за това, как трябва да се върти бизнес. Аз всячески се старая да задоволявам желанията на клиентите си, а на теб изобщо не ти пука. Но може би предпочиташ да имаш вземане-даване само с възрастни клиенти.

Тя скочи толкова стремително от стола, че кичурите на главата й се разтресоха.

— Чудесно. Щом искаш да дойдеш утре с мен на партито, няма проблем.

— Супер. Ще дойда да те взема в дванайсет. Какъв е дрескодът?

— Изкушавам се да ти отговоря, че черната вратовръзка е задължителна.

— Значи, неофициално облекло. — Хийт видя през прозореца, че Боди спря до тротоара. Подпря бедро на ръба на бюрото. — Не споменавай пред Фийби, че аз съм те помолил да ме заведеш. Просто й кажи, че смяташ, че работя твърде много и се нуждая от малко почивка, преди да се срещна с една от онези жени, които си ми избрала.