Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 91

Фийгълите се развикаха одобрително. Не бяха съвсем сигурни, за какво става дума, но им звучеше добре.

— Ма как? — попита Ужасно Дребен Били.

— Оти ти требеше да се изцепиш с това, а? — укори го горчиво Роб. — А толкоз убаво го бех подкарал я мисленето…

Той се озърна. Зад него по вратата се чуваше скрибуцане.

Отгоре, напряко на редиците наполовина изтрити белязки, една по една се явяваха току-що изписани с невидим тебешир думи.

— Писмена — рече Роб Секигоопрай. — Она сака да ни рече нещо!

— Да, те казват… — започна Били.

— Наем ги я, що сакат да рекат! — прекъсна го Роб Секигоопрай. — Я на четмото премъдростта я владеем! Они викат…

Той пак се загледа нагоре:

— Епа викат… ма туй е оная буквата, дето е кръгла като геврек, а до нея ми е застанала дебелата жена, после чиляко дето стои и маха с ръка, после буквата, дето е като ферма на покрив и по нея иде онуй, дето ние писмовните ора му викаме „ин-дървал“, а подире му пак ей я на дебеланата и оная буква, дето е като седнало пиле с голем клюн, и оная разкрачената буква, подире й вратнико, дето му стърчат двата дирека, и фермата на покриво, а на следнио ред вече що има… а, оня дето си е разперил ръцете, и буквата дето баш е, квото си е, оная бе, дето е като гребен турен на чорчик, я, ей го и добрио ни познайник дебелако, подир него другио вратник, дето диреците му не стърчат, и пак буквата дето е, пак вратнико, но със стърчащите диреци, още един с разперени ръце, и оная начупената ту нагоре ту надоле буква, и пак вратнико с диреците… а па ей го следващио ред почва с дебеланата, буквата дето е, по нея оная буква, дето е като месечина, и пак буквата дето е, разчекнатата буква, и пак оная начупената пущина, и след туй дебелио чиляк, ма тоя път не стои ами оди, по него има индървал, оти нема буква, и подире му буквата дето е като два зъбера, и гевреко, и дебелако пак застанал, и пак дебелако пак ръгнал, а ей го как оди и тънкио чиляк, дето маха с ръка! Ей го Крайо!

Той отстъпи една-две крачки с ръце на кръста и провъзгласи:

— Ей го бре! И туй ако не е четмо, дето баш я си го изкарах!

Фийгълите нададоха тържествуващи викове, имаше и ръкопляскания.

Ужасно Дребен Били вдигна поглед към надрасканите с тебешир думи:

овча вълна

терпентин

Веселия моряк

След което забеляза изражението на лицето на Роб и каза:

— Епа верно си е. Изкара го за чудо и приказ, госин Роб. Овча вълна, терпентин и тютюно Веселия моряк.

— Пу да го, секи мой да го прочете ей така наедно — рече пренебрежително Роб. — Ма требе много да те бива да го разбиеш на сите му ситни мъчни буквища. А требе баш много да те бива, да я сфанеш премъдростта на окончателното значенье.

— А туй що е? — попита Ужасно Дребен Били.

— А окончателното значенье, гонагле, е дека, че одим да краднеме!

Останалите фийгъли заликуваха. Те напоследък нещо я бяха поизпуснали нишката, но виж това го разбраха.