Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 87

Фийгълите сложиха г-ца Здравомислова да седне като кукла.

— Как че я освестим големата бабаяга бре? — зачуди се Голем Йън.

— Чувал съм, дека требе да й се тури чутурата между нозете — рече неуверено Роб.

Прост Уили въздъхна и си изтегли меча:

— Я викам дека туй е мънечко драстично, ма само некой да ми я държа да не мърдоли…

Г-ца Здравомислова отвори очи, което си беше тъкмо навреме. Фокусира се колебливо във фийгълите, изкара една чудата усмивчица и изломоти:

— Ооо, феички!

— Мале, нее, она бълнува — отчая се Роб Секигоопрай.

— Не ма, она разпрая за феите каквито си ги мислят големанците, че са били — обясни Ужасно Дребен Били. — Едни такива ситнички дето живеят у цветенца и играт с пемперуги, и таквоз.

— К’во? Че они истински феи не са ли виждали? Ми они са по-лоши от оси! — възкликна Голем Йън.

— Ич нема време за туй! — отсече Роб Секигоопрай и скочи на коляното на г-ца Здравомислова.

— Епа да, бе гос’жа, феи сме си ние от страната… — тук той се запъна и погледна многозначително Били.

— Зън-зън? — предложи Били.

— Епа да, страната Дрън-дрън, ’найш ли, и що да видиме, горката мънечка…

— … принцеса — подсказа Били.

— Епа принцеса, дето я беха налетели едни шашкъни…

— … лоши таласъми — поправи го Били.

— … тъй де, лоши таласъми, верно си е, та она баш си пострада, та се зачудииме ние, не мое ли, таквоз, да ни речеш, как да я чуваме…

— … додето не дойде прекрасният принц на големия си бел кон целия в перденца и не я събуди с вълшебна целувка — завърши Били.

Роб му хвърли един отчаян поглед, пак се обърна към шашардисаната г-ца Здравомислова и се спря на:

— Епа, досущ както вика моя приятел Били Феята.

Г-ца Здравомислова се опита да се съсредоточи и рече:

— Нещо сте много грозни за феи.

— Епа, оно онея дето си ги виждала, они са най-вече за китните цветенца, сфатуеш ли — заимпровизира отчаяно Роб Секигоопрай. — Ние па сме повече по парливата коприва, репеите, трънките и глогинките, и магарешкио бодил, вдеваш ли? Че нема да е честно само за убавите цветенца да има феи, нал’тъй? Ма оно сигур, че си е баш незаконно, а! А са мо’е ли, молим ти се, да ни помогнеш за тая ми ти принцеса, преди онея ми ти шашкъни…

— … лоши таласъми… — подсказа Били.

— Епа да, доде они не са се повърнали — завърши Роб.

Задъхан той се вгледа в лицето на г-ца Здравомислова. Която изглежда нещо се беше замислила.

— Учестен ли й е пулсът? — проговори г-ца Здравомислова. — Казвате, че кожата й е студена, но се поти, нали? А дишането й учестено ли е? На шок прилича. Погрижете се да е затоплена, повдигнете й краката. Внимателно я наглеждайте. Постарайте се да премахнете… причината… — и главата и пак тупна на пода.

Роб се обърна към Ужасно Дребен Били:

— К’ъв кон целио у перденца бе? Отде ги зе тея дивотии?

— У нас до Дългио Гьол има едно големо къще и они четат приказки на мънечките си лапетии, а я одим да слушам от една миша дупка — обясни Ужасно Дребен Били. — Един ден се промъкнах и погледнах картинките, а там имаше едни такива големанци, хръцари им викат, с щитове и ризници, и коне с перденца…