Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 86

Главата на г-ца Здравомислова тупна долу на пода. През мъглата от нещо, което даже и болка не беше, тя чу как Роб Секигоопрай се оправдаваше на някого, когото тя не можеше да види:

— Хей, че я си й го поднесох баш полекичка! Неведнъж, а дваж й виках „мънечко нещо“, нал’тъй?

— Като че част от мен е… заминала — измърмори г-ца Здравомислова.

— Епа да, горе-долу право думаш — потвърди шампионът по тактични забележки Роб.

Спомени заизплуваха като мехурчета на повърхността на мътната супа, на каквато беше станал умът на г-ца Здравомислова.

— Тифани ме уби, нали — каза тя. — Спомням си как се обърна тази черна фигура и изразът на лицето й беше ужасен…

— Роилнико беше оно — възрази Роб Секигоопрай. — Ич не беше Тифани! Она се тепаше с него! И йощ се тепа она отвътре! Ма не си спомня оно, дека си имала ти две тела! Требе да й помогнем, бе гос’жа!

Г-ца Здравомислова се изправи с мъка. Това, което усещаше не беше болка, а… призрак на болка.

— Как умрях? — попита отпаднало тя.

— Ми оно, такова, гръмнаа, с пушилка и таквоз — отговори Роб. — Ма ич немаше мазало.

— О, така значи и това е все нещо — промълви г-ца Здравомислова и пак се отпусна.

— Епа да, само туй беше, такова, голем мътен облак от, такова, прашилка — рече да помогне и Прост Уили.

— Къде ми е… не си усещам… къде е другото ми тяло?

— Епа, да ти ка’ем, оно беше дето гръмна у оная ми ти големата пушилка — обясни Роб. — Арно дека си имаш резервно, а?

— Она се е омотала у чутурата бе — прошепна му Ужасно Дребен Били. — А по-полекичка я карай, полекичка.

— Как изобщо смогвате да виждате само с по едни очи? — обърна се унесено г-ца Здравомислова към света като цяло. — Как ще се оправям сега само с по един чифт ръце и крака? Да си само на едно място наведнъж… как успяват хората? Невъзможно е…

Тя склопи очи.

— Гос’жо Здравомислова, требеш ни ма! — извика в ухото й Роб Секигоопрай.

— Все трябва, трябва, трябва — замърмори г-ца Здравомислова. — На всеки му трябва вещица. А никого не го е грижа, какво й трябва на вещицата. Даваш ли даваш… на една фея кръстница не й дават нито едно нейно си желание, от мен да знаете…

— Гос’жо Здравомислова! — изкрещя Роб. — Не мое да ни го оста’иш сичкото на нас!

— Толкова съм уморена — прошепна г-ца Здравомислова. — Аз съм много, ама много натрескана.

— Гос’жо Здравомислова! — изкряска Роб. — Големата мънечка бабаяга ни лежи на подо като некоя покойница, ма както си е студена като лед, тъй си се поти като некой кон! Бори се она със дзверо вътре у нея, бе гос’жа! И че загуби она! — той я погледна в лицето и поклати глава. — Мамка му и прасе! Премалела е! Аре момци, фащайте я!

Като много други дребни създания фийгълите са извънредно силни за ръста си. Все пак трябваха десетима да отнесат г-ца Здравомислова нагоре по тясното стълбище, без да й блъскат главата в пода повече от необходимото и пак трябваше да използват краката й, за да отворят вратата за стаята на Тифани.

Тифани лежеше на пода. Понякога по някой мускул се сгърчваше.