Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 84

— Мале, ма че оно, че земе да ни размекне! Ма к’во е туй баняне, ич да не ти се заледи чутурата!

— Ей, ти на кого викаш, дека се е размекнал, бе?

Последва значително повече плискане и вода започна да се процежда изпод вратата.

Г-ца Здравомислова почука по нея и се разпореди:

— Веднага да излизате и да се подсушите! Че тя всеки момент ще се върне!

Фактически обаче я чакаха още два часа, за което време г-ца Здравомислова така се изнерви, че огърлиците й не преставаха да дрънчат.

Тя беше навлязла във вещерството по-късно отколкото повечето останали, квалифицирала се по естествените си дадености, а именно двойното си тяло, но никога не я беше привличала магията. В действителност повечето вещици можеха да прекарат целия си живот, без да направят нито една сериозна, неоспорима магия (правенето на бъркотии, муски и съноловки не се брои, защото те са по-скоро нещо като самодейност, а повечето от дейността им се свеждаше до природно лечителство, здрав разсъдък и умение да гледат строго изпод островърха шапка). Но да си вещица и да носиш голямата черна шапка беше горе-долу като да си полицай. Хората виждат не тебе, а униформата. И когато маниакът излезе на улицата с брадвата, не ти е разрешено да се измъкнеш оправдавайки се „Ама не може ли някой друг да се заеме? То аз, разбирате ли, съм най-вече по изгубените кучета и пътното движение…“. Щом като си тук и носиш шапката, значи вършиш, и каквото има да се свърши. Това е то, основното правило на вещерството: Твоя работа е.

Когато Тифани се прибра, тя, бе станала на две торби нерви, беше застанала рамо до рамо, държейки се за ръце, за да си придаде увереност.

— Къде беше, миличка?

— Навън — отговори Тифани.

— И какво си правила?

— Нищо.

— Виждам, че си пазарувала.

— Да.

— И с кого беше?

— С никого.

— Да де — напълно се шашардиса г-ца Здравомислова. — И аз помня, какво е да излизаш натам-насам и да не правиш нищо. Понякога можеш и сама да си си най-лошата си компания. Повярвай ми, знам го…

Тифани обаче вече се качваше по стълбите.

Без никакво видимо движение навсякъде в стаята заизникваха Фийгъли.

— Епа и по-добре мо’еше да мине — изкоментира Роб Секигоопрай.

— Но тя изглеждаше толкова различна! — възкликна г-ца Здравомислова. — И се движеше различно! Просто не знаех какво да направя! А и тези дрехи!

— Епа да. Да ми блеска като некое младо гардже — съгласи се Роб.

— А видяхте ли всичките тези торби? Откъде ли е взела пари? Аз определено нямам…

Тя спря и после двете и тела заговориха наведнъж:

— О, не…

— … не и това! Тя не би…

— … сторила това, нали?

— Не ная, какви ги говориш, — намеси се Ужасно Дребен Били, — ма що она не би сторила, онуй нема значение. Оно е роилнико, дето го мисли!

Г-ца Здравомислова плесна в отчаяние и двата си чифта ръце.

— Майчице… Ще трябва да ида до селото и да проверя!

Една от тях хукна към вратата.

— Е поне е върнала метлата — измърмори останалата в къщата г-ца Здравомислова и придоби леко обърканото изражение, което винаги получаваше, когато телата й се разлъчваха.

Отгоре се чу някакъв шум.

— Я най-викам да земем само да я тупнем полекичка по чутурата — предложи Голем Йън. — Оно нал’ нема да ни прави ядове, га си нанка, нал’тъй?