Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 21
Тери Пратчет
Тифани се огледа в гората. Сенките се издължаваха, но те не я тревожеха. Частици от поученията на мис Тик се нижеха в главата й: Винаги се изправяй срещу страховете си. Носи си достатъчно пари, но никога твърде много, както и малко канап. Дори когато вината не е твоя, отговорността е твоя. Вещиците се оправят с нещата. Никога не заставай между две огледала. Никога не се кикоти. Прави, каквото трябва да се направи. Никога не лъжи, но не е нужно винаги да си честна. Никога нищо не си пожелавай. Най-вече никога не си пожелавай при падаща звезда, което астрономически погледнато е просто глупаво. Отваряй си очите и после отново си ги отваряй.
— Г-ца Здравомислова има дълга сива коса, нали? — обади се тя.
— О, да.
— И е доста висока жена, съвсем леко пълна и носи доста много огърлици — продължи Тифани. — И очила на верижка. И обувки с изненадващо високи токове.
Мис Тик не беше глупава. Тя огледа поляната и попита:
— Къде е тя?
— Застанала е до ей онова дърво — отговори Тифани.
Дори и сега на мис Тик й се наложи да примижи. Това, което беше забелязала Тифани беше, че вещиците изпълват пространството. Някак си, почти невъзможно да се опише как, те бяха като че по-истински от останалите хора. Те просто изпъкваха повече. Но ако не искаха да ги видят, ставаше изумително трудно да ги забележиш. Не се криеха, нито пък се разтваряха магически във въздуха, въпреки че изглеждаше така, но ако трябваше да опише човек стаята по-късно, ще се закълнеш, че в нея е нямало вещица. Те изглежда просто се оставяха да бъдат изгубени.
— А да, браво на тебе — каза мис Тик. — Тъкмо се чудех, кога ще забележиш.
„Да бе!“ — помисли си Тифани.
Г-ца Здравомислова стана по-видима, като пристъпи към тях. Беше цялата в черно, но като вървеше, леко подрънкваше поради всичката черна бижутерия, която носеше и още тя имаше и очила, което на Тифани, и се стори странно като за вещица. На Тифани тя й заприлича на весела квачка. И си имаше две ръце, обичайното количество.
— А, мис Тик — поздрави тя. — А ти трябва да си Тифани Болежкова.
Тифани не забрави да се поклони, защото вещиците не правят реверанси (освен когато искат да притеснят Роланд).
— Бих искала да си кажа две думи с г-ца Здравомислова, Тифани, ако не възразяваш — каза недвусмислено мис Тик. — Работи на възрастни вещици.
„Да бе!“ — пак си помисли Тифани, защото й хареса как звучи.
— Тогава ще ида да си потърся някое дърво, нали може? — продума тя с това, което си мислеше, че бъка от сарказъм.
— На твое място бих използвала храстите, миличка — викна след нея г-ца Здравомислова. — Не бих искала да спираме като се вдигнем във въздуха.
Наистина
