Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 19

— О — възкликна тя. — Това е като Котешка люлка!

— Играла си на това, нали? — спомена разсеяно мис Тик все още съсредоточавайки се.

— Мога да правя всички основни фигури — заразправя Тифани — бижутата и къщичката, и стадото, и трите бабички, едната кривогледа, носещи кош риба на пазара, където се срещат с магарето… макар че за тази трябват двама души и я направих само веднъж, а Бетси Тъпър я засърбя носа, точно когато не трябваше, и трябваше да намеря ножица, за да я освободя, и…

Пръстите на мис Тик сновяха като тъкачен стан.

— Колко странно, че сега това е детска играчка — вметна тя. — Аха…

Тя се загледа в сложната мрежа, която беше създала.

— Можете ли да видите нещо? — поинтересува се Тифани.

— Ако ми бъде позволено да се съсредоточа, дете. Благодаря ти…

На пътя отсреща спящото куче се събуди, прозина се и се изправи на крака. Довлече се до пейката, на която седяха, изгледа укорително Тифани и се сви на кълбо до краката й. Миришеше на стари мокри черги.

— Има… нещо… — каза много тихо мис Тик.

Паника обзе Тифани.

Слънцето се отразяваше от белия прах по пътя и от отсрещния зид. Пчели жужаха сред малките жълти цветчета растящи по върха на зида. В краката на Тифани помиярът хъркаше и от време на време попръцкваше.

Но нещо беше не наред. Нещо я давеше, притискаше я, притискаше околността, смазвайки я под ярката дневна светлина. Мис Тик и нейната мрежа от конци бяха застинали до нея, замръзнали в момент на тих ужас.

Само нишките се движеха, сами. Яйцето подскачаше, стъкълцето проблясваше, мънистата се мятаха от конец на конец…

Яйцето се пръсна.

Дилижансът пристигна.

И докара света със себе си, в облак прах, сред шумотевица и тропот. Засенчи слънцето. Отвориха се врати. Раздрънчаха се такъми. От конете се вдигаше пара. Помиярът седна и завъртя опашка с надежда.

Натискът си отиде… не, той избяга.

До Тифани мис Тик извади кърпичка и забърса яйцето от роклята си. Остатъкът от бърканицата вече беше изчезнал в джоба й със завидна скорост. Тя се усмихна на Тифани и продължи да се усмихва докато говореше, от което изглеждаше малко смахнато.

— Недей да ставаш, не мърдай, просто си стой кротко като мишчица.

Тифани не се чувстваше в състояние да прави каквото и да е, освен да си стои кротко. Чувстваше се както когато се събудиш след кошмар.

По-богатите пътници заизлизаха от дилижанса, а по-бедните заслизаха от покрива му. Мърморейки и разтъпквайки се, вдигайки купища прахоляк, те се изнизаха в хана.

— А сега — заговори мис Тик, след като вратата на хана се затвори — ние… ние ще се, ами, поразходим. Виждаш ли онази горичка? Натам сме. А когато каруцарят г-н Крабър се види с баща ти утре, ще му каже, че, ами че те е оставил тук точно преди да пристигне дилижансът и… и… и всички ще са доволни, и никой няма да е излъгал. Това е много важно.

— Мис Тик? — започна Тифани вземайки си куфара.

— Да?

— Какво се случи преди малко?

— Не знам — призна си вещицата. — Наред ли се чувстваш?

— Ъ… да. Останал ви е малко жълтък по шапката.