Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 15

— Нали ви казах, г-н Секигоопрай, че само да ви бъде записано името някъде, не представлява никакъв проблем — обясни той. — Няма нищо незаконно в думите „Роб Секигоопрай“. Освен разбира се ако… — тук жабокът се позасмя по адвокатски — не е представлявало инструкция!

Нито един Фийгъл не се засмя. Те предпочитаха хуморът да е по-… ами по-смешен.

Роб Секигоопрай все така си съзерцаваше доста разкривеното си произведение.

— Та туй ми е името, ’начи?

— Несъмнено, г-н Секигоопрай.

— И нищо лошо ич не става — отбеляза Роб и погледна по-отблизо. — А отде найш, че е мойто име?

— А, оно е от оная част с четюването — обясни Джейни.

— Оная част, дето драскулиците ти приказват право у чутурата ли? — сети се Роб.

— В основата си е това — съгласи се жабокът. — Но решихме, че ти би предпочел да започнеш с по-_физичната_ страна на процеса.

— Ма не мое ли я да го научим само писуването, а четюването да го остаим на некой друг? — пробва се без много да се надява Роб.

— Не, мойо мъж требе да си мое и двете — заяви Джейни и си скръсти ръцете пред гърдите. Направи ли една Фийгълка така, значи няма никаква надежда.

— Ох, страшно е га жената на един мъж се сдуши срещу му с жабок — поклати глава Роб.

Но скоро пак се обърна към омазнената хартишка и на лицето му се появи намек за гордост.

— Ма се пак оно си е мойто име, нал’ тъй? — ухили се той.

Джейни кимна.

— Ей го на, сам-самичко, а не на некой афиш, дето пише „Търси се“ или нещо таквоз? Мойто си име, от мен си изписано.

— Да Роб — каза келдата.

— Мойто си име у мойо си джеб. Нема никой шашкънин нищичко да му сторва, а? Я си го имам името ми на сигурно място?

Джейни се спогледа с жабока, който сви рамене. Общото мнение на тези, които ги познаваха беше, че повечето акъл във фийгълските кланове остава в жените им.

— Мъжо си е мъж на место, га си го държи името, дека никой не мой да му го бара — заяви Роб Секигоопрай. — Сериозна магия си е туй, така де…

— Това „Р“ е обърнато наопаки, а и си изпуснал „Е“-то и едното О в Секигоопрай, и това на края му трябваше да е И Кратко — намеси се Джейни, защото задължение на съпругата е, да не дава на съпруга си чак пък да се пръсне от гордост.

— Ей, бре жено, че отдека да ная я, как, че ми застане дебелако — благодушно махна с ръка Роб. — Не мойш да му се довериш на дебелак. Секи от нас природно писмовните ора го най туй. Стои си стои дебелако, па по некое време земе, че седне.

И той пак се усмихна на името си:

ЬОБ СКИГОПЬАИ

— И ми се чини, дека си нещо у грешка с туй И Кратко — продължи той. — Щото ич не е кратко, а си е бая дълго, чуеш ли ме жено? Секи го види туй.

Той си пъхна молива в косата и я изгледа непокорно.

Джейни въздъхна. Беше израсла със седем хиляди братя и знаеше как им работи мисълта — често доста бързо и същевременно в напълно неправилна посока. И ако не можеха да нагласят мисленето си според света, нагласяха с някой друг ритник света според мисленето си. Обикновено, както й казваше майка й, най-добре беше да не се спори.