Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 12

— Не е то каквото кон изглежда. А е то каквото кон е.

— О — възкликна мис Тик, но понеже освен вещица тя беше и учителка, така че сигурно не е могла да се сдържи, добави. — Макар че странна работа, истината е, че официално няма такова нещо като бял кон. Те се наричат сиви8.

— Да, знам — каза Тифани и добави с равен глас. — Този пък е бял.

Това за известно време затвори устата на мис Тик, но тя като че ли си имаше нещо наум.

— Предполагам, че ти е тъжно, че напускаш Варовитище, нали? — надвика по някое време грохота на каруцата тя.

— Не — каза Тифани.

— Няма нищо лошо да ти е тъжно — настояваше мис Тик.

— Благодаря, обаче не съм тъжна, наистина — увери я Тифани.

— Ако ти се иска малко да поплачеш, няма нужда да се преструваш, че нещо ти е влязло в окото и…

— Всичко си ми е наред — отряза Тифани. — Честна дума.

— Виждаш ли, ако потискаш тези неща, това по-късно може да причини ужасни вреди.

— Нищо не потискам, мис Тик.

В интерес на истината Тифани беше малко изненадана, че не й се плаче, но нямаше да седне да казва това на мис Тик. Тя беше оставила нещо като място в главата си за реване, но то не се запълваше. Сигурно защото вече беше разтребила всичките тези чувства и съмнения, и ги беше оставила горе на рида до тумбестото кюмбе.

— И ако се чувстваш малко печална в момента, което си е съвсем естествено, сигурна съм, че би могла да отвориш подаръка, който той… — направи пореден опит мис Тик.

— Разкажете ми за г-ца Здравомислова — намеси се припряно Тифани.

Името и адресът бяха единственото, което знаеше за жената, при която щеше да живее, обаче адрес като „Г-ца Здравомислова, Горно Нанадолнище, Къщурката в Гората близо до изсъхналия дъб на Пътя на Изгубения Човек, бихте ли оставили писмата в старата обувка до вратата, Моля“ звучеше обещаващо.

— М-да, г-ца Здравомислова — предаде се мис Тик. — Ъ, да. Тя всъщност не е чак толкова стара, обаче казва, че ще се радва да й се намира и трети чифт ръце.

Не може така да се изпускат думи пред Тифани, дори и мис Тик не го може.

— Значи при нея вече има някой? — попита тя.

— Ъ… не. Не точно — отговори мис Тик.

— Тогава тя четири ръце ли има? — продължи Тифани, защото мис Тик звучеше точно като някой, който иска да избегне темата.

Мис Тик въздъхна. Не е лесно да говориш с някой, който не престава да внимава. Това направо те скапва.

— Най-добре да почакаш, докато се видите — каза накрая тя. — Каквото и да ти кажа сега, само ще създаде погрешни впечатления. Сигурна съм, че ще си допаднете. Тя добре се оправя с хората, а в свободното си време е вещица — изследователка. Гледа пчели… и кози, чието мляко, струва ми се, е действително много полезно благодарение на хомогенизираните мазнини.

— Какво прави една вещица — изследователка? — поинтересува се Тифани.

— О, това е много древен занаят. Тя се опитва да открие нови магии като разбере, как всъщност са били правени старите. Нали знаеш онова за „ухо от прилеп, пръст от жаба“? Те изобщо не вършат работа, но г-ца Здравомислова смята, че то е защото не знаем точно кой вид жаба или точно кой пръст…