Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 57

Вместо с тропически коктейли откритият бар беше покрит с внушителни купчини птичи изпражнения. Никъде не виждах пернати създания, но ги чувах. Птиците-привидения бяха накацали върху кръстосаните прътове, имитация на бамбук, които служеха за опора на покрива от изкуствени пластмасови палмови листа. Когато забързах към хотела, те запляскаха с криле и нададоха пронизителни писъци, за да ме предупредят за надвисналата опасност и да ме възпрат.

Когато заобиколих басейна и стигнах задния вход на хотела, аз вече имах възможността да се убедя в правотата на невидимите птици. Изпочупен, изгорен, изоставен, обрулен от вятъра и пясъка, спа комплексът „Панаминт“ вече не би получил и една звезда в световния справочник на хотелите, но с успех би се превърнал в дом за пустинните животинки, на които мястото би им се сторило по-гостоприемно.

Сега трябваше да съм нащрек не само за мистериозната жена и двамата й жестоки приятели, но и за хищници без мобилни телефони.

Плъзгащите се остъклени врати, счупени при земетресението, бяха заменени с шперплат, за да спрат поне отчасти проникването на неканени гости с нездраво любопитство. Към шперплата с тел бод бяха прикрепени листове със страшни предупреждения какви проблеми със закона очакват всеки, който бъде заварен без позволение тук.

Едното парче шперплат беше свалено и подпряно настрана. Съдейки по пясъка и полепените парченца плевели по него, то беше свалено преди седмици, а може би дори и преди месеци.

В продължение на две години след опожаряването комплексът беше охраняван от частна фирма. И докато делата и контраделата в съда се множаха, а с тях и вероятността имотът да стане собственост на кредиторите (за ужас на самите кредитори), охраната се беше превърнала в излишен разход, с който никой не искаше да се нагърбва повече.

Въпреки че пътят ми напред беше открит, въпреки усилващия се вятър и наближаващата буря, въпреки че Дани го грозеше смъртна заплаха, аз се поколебах, преди да пристъпя прага. Не съм крехък като Дани Джесъп, нито физически, нито емоционално, но човек не е неуязвим.

Замислих се и не влязох веднага не заради хората и другите опасности, които дебнеха разрушения комплекс. Замислих се за блуждаещите мъртъвци, които може би още обитаваха това загадъчно място.

Двайсет и трета глава

Пред мен се откри нещо като фоайе, осветявано само от оскъдната светлина, която проникваше през процепите между шперплата.

Сянката ми приличаше на сив призрак. Главата нямаше ясни очертания и почти липсваше. Сякаш беше сянка на обезглавен човек.

Включих фенерчето и огледах стените. Огънят не беше вилнял тук, но почти навсякъде имаше петна от дима.

Отначало се изненадах, че мебелите — дивани и фотьойли — са толкова захабени. После се сетих, че това се дължеше не толкова на дима и влиянието на времето, колкото на водата, която се беше изляла върху тях от пожарните маркучи.

Дори пет години след трагедията се долавяше мирис на обгоряло, на разтопен метал и пластмаса, на изгорели кабели. Наред с това се усещаха и други миризми, които не бяха остри като първата, но още по-неприятни. Може би най-добре беше да не се занимавам с тях и да разгадавам какъв е произходът им.