Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 59

Докато се лутах, неусетно влязох в изгорялото казино.

В казината няма нито прозорци, нито часовници. Господарите на хазарта искат клиентите им да загубят чувството за време, да заложат поне още един път и още един, и още един. Подобна на пещера, по-голяма от футболно игрище, залата беше толкова внушителна, че лъчът на моето фенерче не можа да намери другия й край.

Единият ъгъл на казиното беше полуразрушен. Иначе огромната зала беше почти непокътната.

Стотици счупени ротативки бяха съборени на пода. Други стояха в дълги редици, както бяха заварени от труса, полуразтопени, но в готовност като строй от бойни машини, маршируващи войници роботи, погубени от мощен атомен взрив, а радиацията им беше изпържила електрониката.

Повечето от игралните маси и местата бяха превърнати в овъглени останки. Няколко маси бяха останали здрави, затрупани с почернели парчета мазилка, паднала от тавана.

Сред тези руини имаше две места за блекджак, които почти не бяха пострадали от стихията. Пред едната от масите имаше две високи табуретки. Все едно, че дяволът и неговата избраница бяха играли тук, когато беше избухнал пожарът и за да не ги отвличат от играта, бяха заповядали на пламъците да не докосват мястото.

Но вместо дявола на табуретката се беше настанил мъж с приятна външност и оредяла коса. Когато лъчът на фенерчето го откри, той седеше, облегнал ръцете си на масата във формата на полумесец, сякаш чакаше крупието да раздаде картите.

Не ми приличаше на човек, който би взел участие в убийство и в отвличане. Беше около петдесетгодишен, с бледа кожа, издути бузи и трапчинка на брадичката. Можеше спокойно да мине за библиотекар или за аптекар в някое малко градче.

Но когато го доближих и той вдигна очи към мен, вече не бях толкова сигурен за професията му. Разбрах, че е дух едва когато се изненада, че го виждам.

Сигурно беше ударен по главата от падащите парчета в деня на трагедията. Или пък беше изгорял жив в пожара.

Той не ми разкри истинското състояние на тялото си в мига на смъртта, за което му бях благодарен.

Вниманието ми беше привлечено от някакво движение в сенките отстрани. И от мрака се появи блуждаещият мъртвец.

Двайсет и четвърта глава

Пред мен излезе красива млада русокоса жена в коктейлна синьо-жълта рокля с дълбоко деколте. Тя се усмихна.

От дясната ми страна се появи възрастна жена с издължено лице и с очи, изпълнени с безнадеждност. Тя протегна ръка към мен, после се намръщи при вида на дланта си. Наведе глава и сякаш се замисли за нещо.

Отляво дойде нисък червенокос мъж, широко усмихнат, но с гняв в очите.

Обърнах се и осветих останалите с фенерчето. Сервитьорка в дрехи на индианска принцеса. Служител от охраната на казиното с пистолет на кръста.

Чернокож младеж, облечен по последна дума на модата, непрестанно опипваше с пръсти копринената си риза, сакото и янтара, който висеше на врата му. Сякаш сам беше изненадан от модерния си външен вид приживе.

Заедно с играча на масата за блекджак имаше общо седем призрака. Не знаех дали всичките са загинали в казиното, или някои от тях са дошли от другите части на хотела. Може би те бяха единствените духове, обитаващи „Панаминт“, а може би не.