Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 56

Избягнал смъртоносните змии, скорпиони и паяци, аз стигнах до комплекса и се изправих с гръб към стената.

Целият бях в прах. Проблемът с психическия магнетизъм е не само, че често ме води към опасни ситуации, но и на мръсни места.

Отупах се и тръгнах покрай стената на комплекса, която постепенно се извиваше на североизток. В този край на оградата беше поставен боядисан в бяло бетонен блок, а в другия край — висока два метра и половина розова бариера.

След земетресението и пожара местните племенни служители бяха поставили метални табели през трийсет метра, с които предупреждаваха за опасността от падащи предмети и остатъци от токсични газове. Тези табели бяха поизбелели от силното слънце на Мохаве, но буквите още се четяха.

Покрай стената, на територията на комплекса, бяха посадени палми. Тъй като тези дървета не бяха типични за Мохаве и никой не ги беше поливал след земетресението, те отдавна бяха изсъхнали.

Някои листа бяха опадали, други висяха като неподвижни човешки крайници, а трети стърчаха неподвижно. Въпреки това успях да открия няколко палми, засадени една до друга, които частично скриваха стената от хотела.

Подскочих, хванах се за стената, прескочих я и се приземих върху купчина останки от палми. Но приземяването не беше плавно, а беше придружено от силно тупване и удряне на лактите. Доказателство, че не бях произлязъл от маймуните. Приклекнах и се притаих зад палмовите стволове.

Пред мен се простираше огромен басейн, направен така, че да имитира естествени скали. Водните пързалки пък бяха във формата на водопади.

Но нямаше вода. Пресъхналият басейн беше наполовина пълен с палмови останки, довети от вятъра.

Ако похитителите на Дани наблюдаваха отгоре, те най-вероятно се взираха внимателно на запад, откъдето бяха дошли. Може би също държаха под око пътя, който свързваше комплекса с магистралата на север.

Тримата не бяха в състояние да контролират и четирите страни на хотела. Нещо повече, едва ли всеки от тях би стоял на отделен пост. В най-добрия случай щяха да наблюдават само два от подходите. Имах големи шансове да се промъкна незабелязано от палмите към сградата.

Сигурно бяха въоръжени не само с пушки, но аз не се боях от куршуми. Ако искаха да ме убият, едва ли щяха само да ме разтърсят с тейзъра в дома на Джесъп. Щяха да ме прострелят от упор в лицето.

По-късно може би с удоволствие щяха да ме убият, но сега искаха от мен нещо друго. Чудеса. Смайващи чудеса и леденостудени пръсти. Приказни невъзможни неща.

Тогава какво ми оставаше? Да вляза вътре, да разузная терена, да разбера къде държат Дани. Щом се запознаех със ситуацията, ако не можех да го освободя без чужда помощ, щях да се обадя на Уайът Портър, независимо от факта, че според интуицията ми в случая участието на полицията беше равносилно на нечия смърт.

Излязох от прикритието на палмите и затичах по изкуствените скали. Някога тук се бяха изпънали на шезлонги курортистите — обилно намазани с плажно масло и готови за меланома.