Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 146

В света, в който му предстои да се пренесе, радостта й от срещата им ще е безгранична, но той страда от угризението, че не е достоен за нейното присъствие, защото е уверен, че сега тя се намира в присъствието само на светци.

Изложих му тази теория през моята предпоследна нощ в апартамента на Сторми.

Когато свърших, очите му се насълзиха и той ги затвори. Когато накрая отново ме погледна, протегна се и взе дланта ми в своите.

Разбрах, че именно заради това блуждае. Моят анализ обаче не е достатъчен, да го убеди, че страхът му от връщането на сина при майката е неоправдан. Понякога е упорит като стар рокер.

Решението ми да напусна Пико Мундо поне за известно време доведе до разрешаването на друга мистерия, свързана с Елвис. Той обитава този град не защото има някакво значение за него, а защото аз живея тук. Той вярва, че рано или късно ще послужа като мост, който да го отведе у дома, при майка му.

Следователно той иска да дойде с мен, към следващия етап от пътуването ми. Едва ли бих могъл да му попреча, а и нямам причина да го отхвърлям.

Забавлявам се при мисълта как Краля на рокендрола обитава манастир. Монасите сигурно ще бъдат добри с него, а съм сигурен, че и той ще е добър с тях.

Тази нощ, в която пиша тези редове, ще е последната ми в Пико Мундо. Ще я прекарам с приятелите си.

Този град, в който е минал целият ми живот досега, ще ми липсва много. Трудно ще ми е да го оставя. Ще ми липсват улиците, шумовете и миризмите. Винаги ще си спомням пустинните светлини и сенки, които придават известна загадъчност на Пико Мундо и неговите околности.

Ала много по-трудно ще ми е да изоставя приятелите си. Не притежавам нищо друго освен тях. И надежда.

Не знам какво още ме чака в този свят, но знам, че Сторми ме чака в следващия. Затова приемам света не толкова мрачен, колкото е в действителност.

Въпреки всичко и всички аз избрах живота. А сега — напред.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Индианците панаминт от семейството на шошоните-команчи не притежават казино в Калифорния. Ако спа хотел „Панаминт“ наистина беше тяхна собственост, там нямаше да се случи никаква катастрофа и аз нямаше да имам сюжет за книгата.

ДК.

info

Информация за текста

Dean Koontz

Forever Odd, 2005

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Публикация

ИК „Плеяда“, 2007

Превод: Петър Нинов

Художник: Димитър Стоянов — ДИМО

Редaктop: Лилия Анастасова

ISBN 978-954-409-249-8

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6641]

Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00