Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 36

Тери, една от най-ревностните почитателки на Пресли, ми беше подарила два керамични Елвиса, всеки висок по десет сантиметра. Те бяха произведени през 1962 година. Единият, облечен в бяло, ръсеше сол от китарата си, а другият, в черно — пипер от косата си.

Елвис ме погледна, посочи солниците и после себе си.

— Какво има? — попитах го аз, макар да знаех, че няма да ми отговори.

Той вдигна глава към тавана, сякаш към небесата, със страшно нещастна физиономия и захлипа тихо.

Солниците стояха на масата от деня след Коледа. Преди той ги намираше за забавни.

Едва ли беше стигнал до отчаяние само от факта, който досега не искаше да приеме: че ликът му е експлоатиран от масовата култура и се продава под формата на евтин кич. Сред стотиците, ако не и хиляди, предмети с Елвис, които бяха пуснати в продажба през годините, имаше много по-грозни от тези керамични фигурки. И приживе цялата тази безвкусица беше слизала от конвейерите с негово одобрение. Сълзите се лееха по бузите му, стичаха се по брадичката му, но изчезваха, преди да капнат на масата.

Тъй като не бях в състояние да го утеша или дори да го разбера, а пък много исках да се върна в уличката при „Синята луна“, вдигнах слушалката на кухненския телефон и се обадих в „Грил“, където в този час бяха доста заети с приготвянето на закуските.

Извиних се, че звъня в неподходящо време, а Тери ни в клин, ни в ръкав ме попита:

— Чу ли за Джесъп и сина му?

— Бях там.

— Значи и ти си забъркан?

— До шията. Трябва да те видя.

— Ела сега.

— Не в „Грил“. Всичките ми стари познати ще искат да си побъбрим. С удоволствие бих им отделил внимание, но в момента бързам.

— На горния етаж тогава.

— Тръгвам.

Когато затворих, Елвис привлече вниманието ми. Посочи едната солница, после другата, вдигна два пръста под формата на V и ми намигна с насълзеното си око, сякаш хранеше към мен някакви надежди.

Това беше доста неочакван опит за общуване.

— Победа? — попитах го аз, имайки предвид значението на този жест.

Той поклати глава и размаха V-то във въздуха.

— Двама?

Той закима трескаво и посочи отново — първо фигурката със солта, после тази с пипера. И вдигна два пръста.

— Два Елвиса.

Думите предизвикаха у него буря от потресаващи емоции и реакции. Той се сви, наведе глава и закри очите си с длани, след което силно се разтрепери.

Поставих дланта си върху рамото му. На пипане беше толкова материален, колкото и другите призраци.

— Съжалявам, сър. Не знам какво ви е разстроило, нито какво да предприема.

Очевидно нямаше какво друго да ми съобщи с жестове или мимики. Затвори се в мъката си и за известно време остана изолиран от мен, както беше изолиран от целия този свят.

Макар и да не ми се искаше да го оставям в такова мрачно настроение, дългът ми към живите беше по-силен от този към мъртвите.

Четиринайсета глава

Тери Стомбоу заедно със съпруга й Келси бяха собственици на „Пико Мундо Грил“, докато той не почина от рак. Сега сама държи заведението. Вече почти десет години живееше сама над ресторанта, в апартамент, до който се стигаше през стълбите в страничната уличка.