Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 30

— Колкото и плитки и недалновидни да са били съветите ми — отвърна той, — винаги съм ти ги давал от душа.

— Това трябва да ми послужи като известна утеха.

— Както и да е, днес ти дойде, защото не ти дава мира важен философски въпрос. Но този философски въпрос толкова те тормози и притеснява, че не смееш да поискаш дори съвет.

— Не, не е така.

Погледнах към останките от моя омлет. Към Страшния Честър. Към поляната. Към малката зелена горичка.

Кръглото като луна лице на Ози можеше да бъде едновременно укоряващо и любящо. Очите му трепкаха в очакване да чуе, че е бил прав.

Накрая отговорих:

— Нали познаваш Ърни и Пука Ин.

— Симпатични хорица.

— Дървото в двора им…

— Бругмансията. Великолепен ботанически екземпляр.

— Всичко в него е смъртоносно, дори корените и листата.

Ози се усмихна като Буда, ако Буда пишеше криминални романи и се увличаше по екзотични начини за убийство. Той одобрително кимна.

— Да, изключително отровна е.

— За какво им е на добри хора като Ърни и Пука да отглеждат такова смъртоносно дърво?

— Най-напред, защото е красиво, особено когато цъфти.

— Цветовете му също са отровни.

След като погълна и последното парче кифла с мармалад, Ози облиза устните си и отвърна:

— Ако се извлече правилно, отровата само на един от тези цветове е достатъчна да убие една трета от населението на Пико Мундо.

— Струва ми се глупаво и дори извратено да полагаш толкова усилия за отглеждането на това смъртоносно чудо.

— Ърни Ин прилича ли ти на глупак и извратен?

— Напротив.

— Тогава сигурно Пука е чудовището. Сигурно с навика си да се подценява прикрива най-злия нрав.

— Понякога си мисля, че един истински приятел не би ми се присмивал така безпощадно.

— Скъпи Од, ако човек не се присмива открито на приятеля си, тогава той не му е истински приятел. Как иначе ще разбереш какво да избягваш да казваш, за да не станеш за смях на околните? Подигравките на приятелите са здравословни и те предпазват от глупостта.

— Определено звучи много далновидно.

— По-скоро посредствено. Искаш ли да те науча на нещо?

— Опитайте.

— Няма нищо безсмислено в отглеждането на бругмансията. В Пико Мундо е пълно с не по-малко отровни растения.

Отнесох се скептично към думите му.

— Чак пък пълно.

— Ти си толкова погълнат от паранормалното, че не знаеш почти нищо за нормалната природа.

— Нямам и време да играя боулинг.

— Тези олеандри са из целия град. Олеандър на санскритски означава „убиец на коне“. Всяка негова част е смъртоносна.

— Аз харесвам тези с червените цветове.

— Ако започнеш да ги гориш, от тях ще излезе отровен дим. Ако една пчела остане по-дълго на олеандъра, медът й става отровен и може да убие човек. Азалиите също са фатални.

— Всички отглеждат азалии.

— Олеандърът те убива бързо. Азалията, ако бъде погълната, те мъчи часове. Повръщане, парализа, спиране на сърцето, кома, смърт. Да не говорим за смрадливата хвойна, буниката, напръстника… всичките ги има в Пико Мундо.

— И след всичко това наричаме природата „майка“?

— Наричаме и времето „баща“, ала в него също няма нищо бащинско.