Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 29

— Да, но и ще усложняват разкриването. Кучетата почти винаги ще му казват истината, обаче птиците много често ще го лъжат, а морските свинчета непрекъснато ще преувеличават.

— Вече му съчувствам.

Ози намаза лимонов мармалад върху козуначената кифла, а аз си взех от сладките.

Трябваше да си тръгна, да сторя нещо. Не можех повече да седя безучастно.

Взех си още сладки.

Рядко седим мълчаливо на масата. На него никога не му се свършва словесният запас. И аз обикновено намирам какво да кажа.

След минута-две осъзнах, че Ози се е вторачил в мен също като Страшния Честър.

А си мислех, че не казва нищо, защото дъвче храната. Сега обаче се убедих в противното.

Козуначената кифла се прави от яйца, брашно, мая и масло. Топи се в устата ти дори и без да дъвчеш.

Ози беше млъкнал, защото задълбочено мислеше. Мислеше за мен.

— Какво? — попитах го аз.

— Ти не си дошъл тук за закуска.

— Със сигурност не и за такава обилна закуска.

— Не си дошъл и да ми кажеш за Уилбър Джесъп и за Дани.

— Точно затова дойдох, сър.

— Вече ми каза и очевидно не искаш от сладките. Предполагам, че искаш да си вървиш.

— Да, сър. Трябва да вървя — отговори аз, но не станах от стола.

Ози ми наля ароматно колумбийско кафе, без да откъсва очи от мен.

— Никога не съм те виждал да лъжеш или да мамиш някого, Од.

— Уверявам ви, че мога да се състезавам с най-добрите лицемери, сър.

— Не, не можеш. Ти си пример за пълна откровеност. Хитър си колкото една овца.

Погледнах встрани и забелязах, че Страшният Честър беше слязъл от гредата на тавана. Котаракът стоеше на стъпалото и продължаваше да ме гледа все така втренчено.

— Но още по-удивително е, че рядко съм те виждал да мамиш самия себе си — продължи Ози.

— Защо не предложите на Църквата да ме канонизира, сър?

— Ако отговаряш така невъзпитано на по-възрастните, няма да те пратят при светиите.

— Жалко, а аз се надявах след време да имам ореол. Ще ми бъде като удобна нощна лампа.

— Що се отнася до самозаблудата, на повечето хора тя е жизнено необходима като въздуха. А ти рядко прибягваш до нея. И въпреки това продължаваш да настояваш и да твърдиш, че си дошъл при мен само за да ми кажеш за Уилбър и Дани.

— Наистина ли настоявах?

— Не и с достатъчна убеденост.

— А според вас защо дойдох?

— Ти вярваш в способностите ми да разкривам обективната истина — отвърна той без колебание. — Затова, когато търсиш проникновен и далновиден съвет, винаги идваш при мен за помощ.

— Искате да кажете, че всичките съвети, които ми давахте през годините, в действителност са били недалновидни?

— Разбира се, скъпи ми Од. И аз като теб съм само човек, макар и да имам единайсет пръста.

Той наистина има единайсет пръста, шест на лявата ръка. Казва, че само едно на деветдесет хиляди деца се ражда с подобна аномалия. Хирурзите премахват ненужния пръст с операция.

Поради причина, която Ози не беше споделил с мен, родителите му отказали да дадат съгласието си за операция. Другите деца се дивели на момчето с единайсетте пръста. По-късно — на дебелото момче с единайсетте пръста и накрая — на дебелото побъркано момче с единайсетте пръста.