Читать «Чудакът Томас (Завръщането)» онлайн - страница 28

— Никога преди не ме е зяпал така — казах аз.

— И докато бяхме в кухнята, те гледаше така.

— Не го видях в кухнята.

— Издебна те и се промъкна вътре, отвори си с лапа вратата на шкафа под мивката и се скри там.

— Трябва да е бил доста пъргав.

— О, Од, той се държа като царя на всички котки. Беше бърз като светкавица и съвсем безшумен. Толкова бях горд с него. Щом влезе в шкафа, подпря с тялото си вратата, за да е открехната, и те наблюдава оттам през цялото време.

— Защо не ми каза?

— Защото исках да видя какъв ще е следващият му ход.

— Вероятно нещо, свързано с обувки и урина.

— Едва ли. Това е нещо ново за него.

— Още ли е на гредата?

— Да.

— И още ме гледа?

— Втренчено.

— Искаш ли сладки?

— Нещо си загубих апетита.

— Не ставай глупав. Заради Честър ли?

— Сигурно и той е намесен по някакъв начин. Сега си спомням как и преди веднъж ме гледаше толкова напрегнато.

— Припомни ми.

— Август — изрекох с дрезгав глас.

Ози посочи с вилицата нагоре.

— А, имаш предвид призрака.

Миналия август открих, че също като мен Страшният Честър може да вижда неспокойните души, витаещи на този свят, преди да се пренесат в отвъдното. Тогава той по същия начин гледаше втренчено духа.

— Ти не си мъртъв — увери ме Ози. — Здрав си като тази маса, макар че не можеш да се сравняваш с мен.

— Може би Честър знае нещо.

— Скъпи Од, понеже понякога си толкова наивен, давам ти гаранция, че той знае много повече от теб. Какво имаш предвид?

— Че скоро ще дойде и моят ред.

— Сигурен съм, че не става дума за нещо толкова апокалиптично.

— И какво е според теб?

— Носиш ли мъртви мишки в джобовете си?

— Само един умрял мобилен телефон.

Ози ме изгледа загрижено. Той ми е прекалено голям приятел, за да ме глези и да крие истината от мен.

— Е, ако редът ти ще дойде скоро, тогава имаш още по-сериозна причина да хапнеш от сладките. По-подходящо ядене за последно, при това с ананас, здраве му кажи.

Единайсета глава

Когато предложих да му помогна да прибере масата и да измие чиниите, Малкият Ози — който в интерес на истината е с двайсет и пет килограма по-тежък от баща си, Големия Ози — отказа и махна великодушно с намазаната с масло филия.

— Досега са минали само четирийсет минути. Никога сутрин не оставам на масата по-малко от час и половина. Докато закусвам и пия кафето си, измислям най-интересните сюжети за романите си.

— Трябва да пишете кулинарни книги.

— Вече съм написал достатъчно романи за готвачи, които се правят на детективи, и за кулинарни експерти, които се правят на детективи…

В една от поредиците на Ози главният герой е дебел детектив, който има стройна сексапилна жена, лудо влюбена в него. Ози никога не е бил женен.

Другата му поредица е за приятна детективка, която страда от цял списък с нервни заболявания и булимия. Вероятността Ози да се разболее от булимия е равна на тази той да започне да се обува с клинове.

— Мислех да започна да пиша за детектив, който общува с животните — каза той.

— Онези, дето твърдят, че могат да говорят с животните?

— Да, но той наистина ще притежава такава способност.

— И животните ще му помагат да разкрива престъпления?