Читать «Имението на Фарнъм» онлайн - страница 9

Тя изхвърча от стаята.

— Не вярвам — поклати глава Дюк.

— Дюк, как да стигнем до скривалището?

— Ще ти покажа — той бавно се надигна, събра картите, като ги напъха в различни джобове. — Моите и на сестра ми са в панталона, твоите и на татко са в палтото. Да вървим. Искаш ли си куфара?

— Не!

Глава 2

Дюк я поведе през кухнята до стълбите към мазето. Господин Фарнъм вече бе слязъл до половината, носейки жена си на ръце. Тя изглеждаше заспала. Дюк рязко изрече:

— Чакай, татко! Аз ще я нося.

— Слез долу и отвори вратата!

Вратата беше направена от стомана и вградена в стената на мазето. Изгубиха няколко секунди, защото Дюк не успя веднага да се справи с ключалката й. Накрая господин Фарнъм предаде жена си на сина си и сам отвори вратата. Стълбите продължаваха надолу. Двамата понесоха отпуснатата като парцалена кукла госпожа Фарнъм, като я държаха за ръцете и краката, и я внесоха в стаята, която се разкри зад втора врата. Помещението се намираше на два метра под мазето и Барбара реши, че се простира точно под градината им. Тя отстъпи, докато Дюк внасяше госпожа Фарнъм вътре.

После се появи и господин Фарнъм.

— Барбара, веднага влизай вътре! Къде е Джоузеф? А Карън? Двамата се втурнаха по стълбите. Карън бе цялата червена, изглеждаше възбудена и щастлива. Джоузеф гледаше с див поглед, беше по тениска и панталони, бос. Той рязко спря.

— Господин Фарнъм, ще ни ударят ли?

— Боя се, че да. Влизай вътре.

Младият негър се обърна и изкрещя:

— Доктор Ливингстън предполагам!

После хукна обратно по стълбите.

— О, Господи — въздъхна господин Фарнъм и притисна юмруци към слепоочията си. После продължи с обичайния си глас: — Влизайте вътре, момичета. Карън, дръпни резетата, но се ослушвай за мен. Ще чакам колкото е възможно.

Той погледна часовника си.

— Пет минути.

Момичетата влязоха. Барбара прошепна:

— Какво му стана на Джоузеф? Да не би да изперка?

— Ами нещо такова. Доктор-Ливингстън-предполагам е името на котката ни. Обожава Джоузеф, а нас просто ни търпи.

Карън затвори вратата от тежка стомана и започна да я заключва с дебелите двайсет и пет сантиметра резета.

Изведнъж спря.

— Проклета да съм, ако я заключа напълно, докато татко е още навън!

— Изобщо не я заключвай.

Карън поклати глава.

— Ще дръпна само две резета, за да ме чуе, че заключвам. Котката може да е на километър оттук.

Барбара се огледа. Стаята имаше формата на буквата „Г“; бяха влезли през единия ръкав. До дясната стена бе опряно двуетажно легло; Грейс Фарнъм лежеше на долния етаж и все още спеше. Лявата стена беше запълнена с претъпкани рафтове; проходът между тях не бе по-широк от вратата. Таванът беше нисък и извит, изработен от гофрирана стомана. Зад ъгъла се виждаха краищата на друго двуетажно легло. Дюк не се забелязваше, но скоро се появи иззад ъгъла и започна да подрежда масата за карти. Тя го наблюдаваше с изумление как вади тестето, което бе прибрал — преди колко време? Струваше й се, че беше час, а всъщност бяха минали по-малко от пет минути.

Дюк я видя, ухили се и нареди сгъваеми столчета около масата.