Читать «Имението на Фарнъм» онлайн
Робърт Хайнлайн
Annotation
Хю Фарнъм е практичен човек, постигнал всичко в живота си сам. Когато усеща, че над главата му надвисват облаците на ядрената война, той решава да построи противоядрено убежище под къщата си. Докато дълбоко в сърцето си копнее за мир, той се готви за война. Въобще не подозира, че термоядреният взрив ще разкъса времето и ще запрати убежището му в свят без следа от човешко присъствие.
Не успели да се установят и да си припомнят какъв е бил животът без високотехнологичните човешки постижения, Хю и малката групичка хора с него разбират, че все пак те не са сами. Ядрената война, която е запратила Фарнъм две хиляди години напред в бъдещето, е унищожила всички цивилизации, обитаващи Северното полукълбо. И те се озовават в един съвсем различен свят, в който царува нов ред.
Тук, в този нов свят, на Фарнъм и неговото семейство е отредено да бъдат роби като принадлежащи към расата, която едва не е унищожила света. Когато оцелява при ядрената война, Фарнъм не възнамерява да става роб никому, но тираничната власт на Избраната раса се е разпростряла над целия свят. Дори и да успее да избяга, къде би могъл да отиде?
Робърт Хайнлайн
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
Робърт Хайнлайн
Имението на Фарнъм
На Алън Нурс
Глава 1
— Не, не е слухово апаратче — обясни Хюбърт Фарнъм. — Това е радиоапарат, настроен на аварийната честота.
Барбара Уелс спря насред хапката.
— Господин Фарнъм! Наистина ли мислите, че ще ни нападнат?
Домакинът й сви рамене.
— Кремъл не ме посвещава в тайните си.
Синът му се обади:
— Тате, стига плаши дамите. Госпожо Уелс…
— Наричай ме Барбара. Ще подам молба в съда да ми позволят да не използвам вече „госпожа“.
— За това не ти трябва разрешение.
— Внимавай, Барб — каза сестра му Карън, — безплатният съвет винаги излиза скъпо.
— Мълчи там. Барбара, въпреки цялото ми уважение към моя достоен баща, на него му се привиждат духове. Война няма да има.
— Надявам се да си прав — отвърна сериозно Барбара Уелс. — Защо смяташ така?
— Защото комунистите са реалисти. Те никога няма да започнат война, в която може да пострадат, дори да е възможно да я спечелят. Така че никога няма да обявят война, която ще загубят.
Майка му заяви:
— Тогава дано спрат с тези ужасни кризи. Куба. Цялата врява около Берлин — все едно на някого му пука! А сега и това. Хората се изнервят.
— Да, госпожо?
— Донеси ми кафе. С бренди. Кралско кафе.
— Да, госпожо. — Прислужникът, млад негър, взе чинията й, която почти не беше докоснала.
Младият Фарнъм каза:
— Татко, не измислените кризи разстройват майка, а паниката, в която изпадаш. Трябва да се спреш.
— Няма.
— Трябва! Майка не си изяде вечерята… И всичко заради онзи глупав бутон, който си пъхнал в ухото си. Не можеш…
— Престани, Дюк.
— Сър?
— Когато се премести в свой апартамент, решихме, че ще останем приятели. Като мой приятел ценя мнението ти, но това не ти дава правото да се месиш в отношенията между мен и твоята майка и моя съпруга.
