Читать «Имението на Фарнъм» онлайн - страница 11

Щетите бяха минимални. Няколко консерви бяха изпопадали от рафтовете въпреки парапетите; няколко бутилки ром се бяха натрошили. Единствено алкохолът бе напълнен в бутилки, но те бяха наредени в телени касети и голяма част бяха оцелели. Най-голямата загуба беше радиото на батерии. То бе паднало от стената и се бе разбило.

Господин Фарнъм пълзеше по пода и събираше частите му. Синът му погледна надолу.

— Не си прави труда, татко. Събери го с метлата и го изхвърли.

— Мога да спася някои части.

— Че какво знаеш ти за радиоапаратите?

— Нищо — призна баща му, — но имам книги.

— Книгата няма да го поправи. Трябваше да си вземеш и едно резервно.

— Аз имам и резервно.

— Ами включи го, за Бога! Искам да разбера какво се е случило! Баща му бавно се изправи и го погледна.

— И аз бих искал да разбера. Не мога да чуя нищо по портативната радиостанция. Нищо чудно, тя е късовълнова. Но резервното радио е опаковано в стиропор и сигурно е здраво.

— Ами включи го тогава!

— После.

— Как ли пък не! Къде си го сложил?

Господин Фарнъм тежко въздъхна.

— Мисля, че повече няма да търпя такова отношение.

— Какво? Извинявай. Просто ми кажи къде си сложил резервното.

— Няма да ти кажа. Може и без него да останем. Ще изчакам, докато се убедя, че няма да има повече атаки.

Синът му сви рамене.

— Добре, щом си решил да бъдеш толкова твърд. Но всички ние искаме да чуем новините. Това е мръсен номер, ако питаш мен.

— Никой не те е питал. Казах ти, че повече няма да търпя такова отношение. Щом толкова държиш да разбереш какво се е случило навън, можеш да излезеш. Ще отлостя тази врата, ще ти отключа и стоманената, а външната можеш да си отвориш сам.

— Какво? Не ставай глупав.

— Но не забравяй да я затвориш след себе си. Не искам да зее отворена — и заради взривовете, и заради радиоактивността.

— Това е друг въпрос. Имаш ли нещо, с което да измерим радиоактивността? Трябва да вземем мерки…

— МЛЪКНИ!

— Какво? Стига ми се прави на строг баща.

— Дюк, помолих те да замълчиш и да ме изслушаш. Ще го направиш ли?

— Ами… добре. Но не ми харесва да ми крещиш в присъствието на останалите.

— Тогава говори по-тихо.

Двамата се намираха в първия коридор, близо до вратата. До тях тихо похъркваше госпожа Фарнъм. Останалите се бяха оттеглили в другия ръкав, за да не стават свидетели на скандала.

— Готов ли си да ме изслушаш?

— Готов съм, сър — студено промълви Дюк.

— Добре. Синко, аз не се шегувах. Или ще напуснеш… или ще правиш точно каквото ти кажа. Това означава и да си затваряш устата, когато ти кажа. Кое от двете избираш? Незабавно пълно подчинение с усмивка на уста? Или предпочиташ да си тръгнеш?

— Не си ли позволяваш твърде много?

— Възнамерявам да си позволявам. Убежището е нашата спасителна лодка, а аз съм нейният капитан. Заради доброто на всички смятам да поддържам дисциплина. Дори ако трябва да изхвърля някого зад борда.

— Сравнението е неподходящо. Жалко, че си служил във флота, татко. Това ти е вкарало в главата разни романтични представи.